Ала отново си казах, че не мога да загърбя опасенията, които ме бяха накарали да си тръгна. Наистина, нищо не ми пречеше да се върна в Митрил Хол, ала същото можеха да сторят и злите ми събратя. Не се обвинявах за смъртта на Уолфгар — нямаше как да знам, че мрачните елфи подготвят нападение. Ала сега вече бях прозрял пъклените им намерения; разбрал бях, че жаждата за мъст гори все така силно в гърдите на Лолт. Ако мрачните се върнеха и завинаги угасяха огъня в скъпите сини очи, тогава Дризт До’Урден щеше да умре хилядократно.
Молих се през цялата нощ, ала отговор така и не последва. Накрая, както винаги, разбрах, че трябва да последвам избора, който сам бях направил, и да вярвам, че онова, което сърцето ми нашепва, е в хармония с волята на Миелики.
Оставих огъня, който бях запалил на входа на пещерата, да гори. Имах нужда да виждам светлината му, да черпя сили от нея, докато се спускам по стъпалата, които водеха към вътрешността на тунела. Имах нужда от пламъка му, когато отново прекрачих в мрака.
Глава 7
Недовършена работа
Берг’инйон Баенре висеше надолу с главата от тавана на огромната пещера, здраво завързан за седлото на гущера си. Беше му отнело доста време, докато свикне да го прави, ала като водач на Гущеровия отряд на първия дом, му се налагаше да прекарва дълги часове в наблюдение на града от това положение.
Едва забележимо движение зад малка група сталактити го накара да застане нащрек. С едната си ръка вдигна триметрово копие, докато с другата, без да изпуска юздите на гущера, стисна зареден миниатюрен арбалет.
— Аз съм синът на дома Баенре — провикна се той, сигурен, че това е напълно достатъчно, за да откаже невидимия враг от нечестна игра.
Огледа се във всички посоки и посегна към кесията, която бе втъкната в колана му. Вътре бе скрит метален диск, чиято нагорещена повърхност позволяваше на надарените с инфрачервено зрение да си предават съобщения от разстояние. Наоколо бе пълно с ездачи от отряда на Баенре, които щяха да му се притекат на помощ при най-малкия знак.
— Аз съм синът на дома Баенре — повтори той заплашително, ала бързо се успокои, когато видя Дантраг, своя по-голям брат, да се показва измежду сталактитите, възседнал огромен гущер.
Всъщност Повелителят на меча в първия дом изглеждаше доста смешно, както си висеше с главата надолу, а дългата му конска опашка се развяваше под него.
— Както и аз — рече той вместо поздрав и спря лепливоногото влечуго до брат си.
— Какво правиш тук? — попита Берг’инйон. — И защо си присвояваш животното без мое разрешение?
— Присвоявам? — повтори Дантраг. — Та аз съм Повелителят на меча в първия дом! Гущерът ми потрябва и аз го взех — нямам нужда от разрешението на Берг’инйон, за да го сторя.
В очите на младия Баенре припламна ядовит огън, ала той си замълча.
— Забравяш кой те обучи, малки братко — тихо, но отчетливо прошепна Дантраг.
Берг’инйон отново не каза нищо — никога, никога нямаше да забрави, че именно Дантраг бе първият му наставник!
— Готов ли си отново да се изправиш срещу Дризт До’Урден? — безцеремонният въпрос замалко не събори Берг’инйон от седлото. — Защото ако ще тръгваме на поход срещу Митрил Хол, много скоро може да ти се наложи да го сториш — хладно добави Повелителят на меча.
Берг’инйон шумно изпусна дъха си, без дори да се опита да прикрие раздразнението си. Двамата с Дризт бяха съученици от Мелей-Магтеър, войнската академия на Мензоберанзан. Подготвен от Дантраг, Берг’инйон бе отишъл там напълно убеден, че ще бъде най-добрият боец в класа. Само че Дризт До’Урден, изменникът, долният предател, го бе побеждавал всеки път, в продължение на цели девет години. Въпреки това, никой не можеше да отрече, че Берг’инйон се бе справил отлично в Академията… никой, освен взискателният му брат.
— Готов ли си да се изправиш срещу него? — повтори Дантраг и в гласа му се прокраднаха гневни нотки, макар върху красивото му лице да играеше надменна усмивка.
— Не! — озъби се Берг’инйон.
Прекрасно знаеше какво се крие зад думите на брат му. Дантраг очакваше точно този отговор, искаше още веднъж да се увери, че Берг’инйон разбира отредената му роля на наблюдател, ако се случеше двамата да се изправят срещу Дризт До’Урден заедно.
За младия Баенре не бе тайна и защо брат му толкова държи да нанесе първия удар срещу предателя. Дризт беше ученик на Закнафейн, основния съперник на Дантраг и единствения Повелител на меча, който по всеобщо мнение го превъзхождаше. С годините Дантраг се бе усъвършенствал и най-сетне се бе изравнил с мъртвия вече Закнафейн. Ако сега успееше да победи Дризт, Повелителят на меча в дома Баенре най-после щеше да излезе от сянката на отколешния си съперник.