Дризт не спираше да размахва ръце и най-неочаквано усети, че оръжието му потъва в мека плът. Не виждаше нищо, но когато се измъкна от хватката на звяра разбра, че именно това го бе спасило. Изправи се и отскочи, после светкавично се претърколи встрани. Шипестите пипала изтракаха на милиметри над главата му, но не успяха да го ранят.
Беше нанесъл единствения си удар, без да вижда своя противник.
С яростен рев, който прокънтя надлъж и нашир, чудовището се нахвърли върху скиталеца, а зелените му очи грееха като факли в мрака.
Дризт бързо смени тактиката и се изплю право срещу връхлитащия звяр. Както очакваше, уцели само скалите, макар пантерата да не бе направила никакъв опит да се предпази. Тя просто не бе там, където изглеждаше.
Дризт трескаво се опита да си припомни уроците от Академията на Мензоберанзан. Беше чувал за тези същества, но те не се срещаха много често и учителите не им бяха отделили кой знае колко време.
Чудовищната котка скочи отгоре му. Скиталецът се хвърли право между гърчещите се пипала и замахна слепешком, на около един метър вдясно от мястото, където се намираше химерният образ.
Само че пантерата бе вляво от него и когато ятаганът за пореден път срещна само въздух, Дризт разбра, че здравата е загазил. Отдръпна се, но не бе достатъчно бърз и усети как острите нокти на чудовището се впиват в крака му — същия крак, който Артемис Ентрери замалко не бе осакатил при последната им битка. Сиянието проблесна в мрака и прониза предната лапа на котката, принуждавайки я да отстъпи назад. Вкопчени в безмилостна схватка, двамата политнаха към земята. Дризт почувства парещия дъх на пантерата върху рамото си и светкавично замахна, за да й попречи да отхапе ръката му.
Затвори очи (и бездруго те само щяха да го объркат) и с всички сили стовари дръжката на Сиянието върху главата на чудовището, после се откопчи от лапите му и побягна настрани. Острият край на едно от пипалата го одраска по гърба и той побърза да се хвърли на земята.
После, без да обръща внимание на болезненото ужилване, отново се изправи на крака. Достигна широката, плитка ниша и рязко се обърна. Чудовището го следваше по петите.
Скиталецът призова вродените си магически умения и облакът непрогледен мрак, който създаде, погълна синкавия светлик на Сиянието и пламналите очи на пантерата.
Без да губи и миг, Дризт направи крачка встрани, после пристъпи напред, за да попречи на звяра да излезе от магическата тъма. Едно от пипалата изсвистя на сантиметри от лицето му и политна в другата посока. Със сурова усмивка на уста, той вдигна оръжието си и го пресрещна. Разсечено на две, то тупна на земята.
Болезненият рев на чудовището помогна на Дризт да се ориентира в черния облак и той започна да сипе удар след удар с единия си ятаган, докато с другия държеше оцелялото пипало далече от тялото си.
Разярената котка скочи напред, ала елфът я усети и светкавично се хвърли на земята, вдигнал ръце над главата си. Двете му оръжия се забиха до дръжките в незащитения корем на чудовището.
Лошо ранено, то не можа да спре навреме и се блъсна в стената. Преди да успее да се надигне, Сиянието се стовари върху главата му. Обезумяла от болка и гняв, пантерата скочи на крака и се обърна. Тежките лапи свистяха във въздуха, огромната паст зееше хищно отворена.
Сиянието вече я очакваше. Върхът му се плъзна по муцуната и се насочи към врата. Звярът вдигна предната си лапа и така яростно удари магическото оръжие, че замалко не го изби от ръката на елфа. Впрегнал всичките си сили, Дризт стисна ятагана и бавно заотстъпва назад.
Някак си успя да удържи напора на чудовищния си противник, но се видя принуден да излезе от непрогледния мрак, който бе призовал. Затвори очи и усети, че звярът се кани да го удари с единственото си пипало. Рязко се обърна и още по-здраво улови Сиянието. Острият шип се обви около гърба му, но Дризт бе по-бърз и като вдигна лакът, му попречи да го зашлеви през лицето.
В същото време Сиянието се заби дълбоко в тялото на пантерата. От гърлото се разнесе задавен, гъргорещ звук, ала тежките лапи забарабаниха по тялото на елфа, впиха се в плаща му и одраскаха фината митрилна ризница. Въпреки болката, чудовището се опита да извие ранения си врат и да ухапе нападателя си.
Със свободната си ръка Дризт започна да нанася удар след удар по главата на звяра.
Горещата паст зейна на сантиметри от корема му, острите нокти се впиха в тялото му. Една от брънките на ризницата му поддаде и върху кожата му се проточи грозна драскотина.