Ударите все така валяха по главата на чудовището.
Вкопчени в смъртоносна схватка, двамата рухнаха на земята. В погледа на звяра Дризт видя гибел и отчаяно опита да се отскубне. Внезапно тежките лапи се отпуснаха и той разбра, че пантерата е мъртва. Най-сетне успя да се откопчи от желязната хватка и се изправи. Дори в смъртта си, злите очи огряваха мрака с жесток зелен пламък.
— По-добре недей да влизаш — посъветва го един от стражите пред стаята на Бруенор.
Риджис с интерес се взря в лицето му — май никога не бе виждал джудже да пребледнее така!
В този миг вратата рязко се отвори и цяла група джуджета, облечени в тежки доспехи и въоръжени до уши, се втурнаха навън, препъвайки се в отчаяния си опит да се махнат колкото се може по-бързо. От вътрешността на стаята долетя порой ругатни и проклятия.
Един от стражите се накани да затвори вратата, ала Риджис го изпревари и се вмъкна вътре.
Бруенор крачеше напред-назад, като не пропускаше да изрита трона си всеки път, щом мине покрай него. По-начумерен от обикновено, генерал Дагна седеше на своя стол, а Тибълдорф Пуент възторжено подрипваше зад краля си, като много внимаваше да се отдръпва навреме от пътя му, ако той се обърне.
— Глупави жреци! — изръмжа Бруенор.
— Сега, когато Кобъл вече не е между нас, никой не е достатъчно могъщ, за да… — опита се да обясни Дагна, ала кралят изобщо не го слушаше.
— Глупави жреци! — натъртено повтори той.
— Точно така! — побърза да се съгласи Пуент.
— Кралю, изпратихме два отряда към Града на сребърната луна и още един на север — отново се обади генералът. — А половината от войниците ми не спират да кръстосват долните тунели.
— Ще изпратя и останалата половина, ако онез’ долу не ми покажат пътя! — изрева Бруенор.
Риджис, който все още стоеше незабелязан край вратата, усети как го обзема задоволство. Бруенор — онзи Бруенор, когото помнеше от времето преди смъртта на Уолфгар! — бе готов да обърне земята, само и само да открие Дризт и Кати-Бри. Старото джудже най-сетне бе разпалило огъня в гърдите си!
— Ама там има поне хиляда тунели! — мъчеше се да го вразуми Дагна. — Можем да изследваме някои от тях в продължение на цяла седмица, само за да открием накрая, че са задънени.
— Тогаз изпратете хиляда джуджета! — сопна се Бруенор и отново започна да крачи напред-назад.
Внезапно погледът му падна върху Риджис и той се закова на място, при което Пуент не успя да спре навреме и се блъсна в гърба му.
— Какво гледаш? — тросна се той.
„Най-стария си приятел“ искаше да отвърне полуръстът, ала вместо това само сви рамене. За миг в здравото око на Бруенор като че ли проблесна гневен пламък и Риджис се запита дали джуджето не се кани да се нахвърли върху него и в яростта си да го удуши с голи ръце. Вместо това кралят си пое дълбоко дъх и седна на трона си.
Полуръстът се приближи и изпитателно се взря в него, без да обръща внимание на генерал Дагна, който упорито твърдеше, че вече е напълно невъзможно да настигнат двамата приятели. Беше чул достатъчно, за да разбере, че Дагна не е особено разтревожен за Кати-Бри и Дризт. Не че това го учудваше особено — всички знаеха, че чепатото джудже не обича особено останалите раси.
— Ако поне проклетата котка беше с нас — започна Бруенор и в погледа, който хвърли на Риджис, отново проблесна старият гняв; полуръстът скри ръце зад гърба си и се направи, че не го чува. — Или поне вещерския медальон! Къде, в името на Деветте пъкъла, се е дянал пък той?
Макар да изтръпваше при всеки гневен изблик на приятеля си, Риджис нито за секунда не изпита съжаление, задето бе помогнал на Кати-Бри и й бе дал Гуенивар.
И макар да се боеше, че Бруенор всеки миг може да му стовари някой юмрук в лицето, искрено се радваше да види предишния плам отново да гори в очите му.
Глава 9
В клетка
Пътеката бе тясна и камениста и много по-често им се налагаше да водят конете за юздите, отколкото да ги яздят. В очите на Кати-Бри всеки сантиметър беше същинско мъчение. Предишната нощ бе зърнала един лагерен огън да проблясва в далечината и веднага бе хукнала към кобилата си — сърцето й нашепваше извън всякакво съмнение, че край него седи не друг, а самият Дризт. Фрет бе побързал да се намеси, обяснявайки, че при цялата си магия, подковите не могат да предпазят жребците от изтощение. Освен това бе напомнил, че нощем планините стават десетократно по-опасни, отколкото през деня.