Само че това изобщо не можеше да успокои Кати-Бри. Беше се зарекла да открие Дризт и да го накара да се върне обратно, и ето че сега стоеше насред планинския пущинак, а пред нея, черен като пастта на смъртта, зееше входът на Подземния мрак.
— Ще се върнем в Града на сребърната луна — обади се Фрет. — Сигурен съм, че лейди Алустриел ще намери някого — тя има толкова много съюзници! — който е в състояние да открие елфа.
— Какво? — не разбра Кати-Бри.
— Постъпката ти беше храбра — отвърна джуджето. — Баща ти ще се гордее с теб, но…
Младата жена го блъсна настрани и се втурна към входа на пещерата. Едва се удържа да не извика, когато стъпи върху някакъв остър камък, ала не искаше да изглежда смешна в очите на Фрет, затова стисна зъби и преглътна болката, без дори да простене. Но докато несръчно се опитваше да прибере праханта и фенера си, не можеше да не си помисли, че всъщност наистина се държи нелепо.
— Знаеш ли, тя много те харесва — подхвърли джуджето.
Нехайната забележка накара Кати-Бри да изпусне раницата си и да го зяпне учудено.
— Алустриел, имам предвид — поясни Фрет, когото сгъстяващият се вечерен сумрак бе превърнал в неясен тъмен силует на фона на храсталаците.
Младата жена не знаеше какво да каже. Така и не бе успяла да се отпусне в присъствието на великолепната владетелка на Града на сребърната луна. Тъкмо напротив, независимо дали го правеше нарочно или неволно, Алустриел винаги я караше да се чувства дребна и незначителна.
— Наистина — увери я Фрет. — Харесва те и ти се възхищава.
— Оркски брътвежи! — сопна се Кати-Бри, без да може да се отърве от усещането, че й се подиграват.
— Приличаш на сестра й, Ястреборъката Чучулига — спокойно продължи той, сякаш не я бе чул. — Рядко съм срещал по-смела жена от нея.
И този път Кати-Бри не можа да отвърне нищо. Неведнъж бе чувала разкази за сестрата на лейди Алустриел, прочутата жена — пазител, и тайничко бе започнала да вярва, че самата тя донякъде прилича на нея. Изведнъж усети, че думите на Фрет вече не звучат чак толкова невероятно.
— Уви за Алустриел! — въздъхна джуджето. — Така й се иска да е като теб.
— Само един орк би го повярвал! — не успя да се въздържи Кати-Бри — мисълта, че величествената владетелка на Града на сребърната луна би могла да й завижда за каквото и да било, й се струваше повече от нелепа.
— Само един човек не би го повярвал! — не остана длъжен Фредегар. — Какво ви има на вас хората, та никога не можете правилно да прецените колко струвате? Или имате неоправдано високо мнение за себе си, или незаслужено се подценявате! Алустриел те харесва, дори ти се възхищава. Та нима ако смяташе, че си смешна, а планът ти — безразсъден, щеше да полага толкова усилия да ти помогне? Нима щеше да изпрати мен, един от най-ценните си съветници, да ти покаже пътя? И нима, дъще на Бруенор Бойния чук, щеше да ти даде това?
При тези думи той вдигна ръка, но сумракът погълна очертанията на изящния предмет, който държеше. Кати-Бри бавно отиде при него, без да спира да размишлява над чутото току-що.
— Красива е — призна тя, когато видя фината диадема; нежната сребърна верижка хвърляше меки отблясъци в мрака, черна жилчица прорязваше сърцевината на големия бледозелен камък, вграден в средата й.
— Тя е нещо повече от красива — отговори Фрет и й даде знак да си я сложи.
Младата жена послушно закопча украшението. Намести камъка на челото си и едва успя да запази равновесие, когато всичко около нея внезапно избледня и потрепери. Осъзна, че Фредегар вече не бе неясен сивкав силует на фона на храстите. Виждаше лицето му така ясно, сякаш бе ден! Напълно слисана, тя се обърна към пещерата. Черната паст, която само допреди миг я плашеше с мрачната си непроницаемост, бе отстъпила място на най-обикновен тунел, окъпан в приглушена звездна светлина.
Кати-Бри не можеше да го види, разбира се, но черната жилчица, заключена в бледозеления камък, се бе разширила като зеница.
— Да тръгнеш из Подземния мрак с факла в ръка не е най-разумното, което можеш да сториш — отбеляза Фрет. — Дори трепкащото пламъче на една-единствена свещичка би те издало начаса. Пък и колко гориво би могла да вземеш със себе си? Фенерът ти ще се окаже напълно безполезен още на втория ден. Е, Котешкото око няма нужда от нищо, което да го подклажда.