Един от Мрачните, увлечен в преследване на тежко ранения си противник, се изкатери върху някакъв скален къс, само за да открие, че това е земен дух, най-могъщият съюзник на свиърфнеблите. Две огромни каменни ръце се обвиха около него и изстискаха и последната капчица живот от тялото му, без да усетят нещо повече от леко одраскване, когато мечът на издъхващия войн се впи в дебелата им кожа.
Вълна на ужас заля Дризт при тази страховита гледка, ала заедно с нея го обзе и облекчение — очевидно свиърфнеблите някак си съумяваха да удържат положението. Земният дух се обърна и бавно пристъпи напред, при което земята се разлюля, а един масивен сталагмит рухна, разтрошен на хиляди парченца.
Гномовете се скупчиха зад гигантския си съюзник, мъчейки се да въведат поне малко ред във всеобщия хаос. Мрачните елфи се разбягаха при настъпването на каменното чудовище и свиърфнеблите успяха да си проправят път през лабиринта от сталагмитни могили и да се съберат с останалите си другари. Един снажен гном (надзирател, както предположи Дризт) надвика врявата и даде заповед да се прекоси галерията.
Дризт приклекна още по-ниско върху тераската. От мястото си съвсем ясно виждаше как опитните елфически войни се разпръсват и постепенно обграждат противниците си, използвайки сталагмитите за прикритие. Част от тях незабелязано се придвижиха до изхода, към който се бяха насочили гномовете, и заеха стратегическа позиция край него. Само че дори това нямаше да е в състояние да спре земния дух, а веднъж озовали се в коридора, свиърфнеблите щяха да се втурнат към Блингденстоун и да оставят съюзника си да прикрие отстъплението им.
В този миг пред каменното чудовище се изправиха три жрици. Дризт не можа да сдържи горчивата си въздишка при вида на извезаните им с паяци одежди — появата на свещенослужителките на Лолт означаваше сигурна смърт за гномовете.
Трите жрици подеха нисък напев и от разперените им ръце като ситен дъжд се посипаха пръски прозирна мъгла. Щом фините капчици докоснаха земния дух, тялото му започна да се разтваря и там, където допреди малко сивееше яка скала, бързо се застичаха кални вадички.
Жриците продължаваха бавния напев. С разкривено от ярост и от омекналата пръст лице, земният дух протегна ръце към тях.
Нова струя от магическата мъгла го удари право в гърдите и откъсна голямо парче от каменната му плът. Прекалено погълната от заклинанието, жрицата, която беше нанесла удара, не съумя да се отдръпне навреме и миг по-късно полетя във въздуха с пречупен гръбнак.
Другите две свещенослужителки обаче не се уплашиха и следващият магически прилив разтопи краката на чудовището. То се срути на земята, мъчейки се да възстанови засегнатите си крайници, ала смъртоносният дъжд на жриците продължаваше да се сипе отгоре му. Виждайки, че с каменния им съюзник е свършено, водачът на гномовете ги поведе в отчаяна атака. В безстрашния си устрем свиърфнеблите успяха да повалят една от жриците, ала нямаха време да се зарадват на малката си победа, защото скритите зад гърба им елфи се хвърлиха напред и сключиха непробиваем обръч около тях. Битката се разгоря с нови сили, този път точно в краката на Дризт.
Той с ужас видя как трима елфи се нахвърлят върху един-единствен гном, който умря още преди жестоко посеченото му тяло да докосне земята.
Дризт повече нямаше извинение да не се намесва. Той по-добре от всеки друг знаеше разликата между добро и зло, прекрасно разбираше и какво означава появата на трите жрици. Лавандуловите му очи лумнаха с изпепеляващ огън, магическите ятагани изскочиха от ножниците си, синкав пламък окъпа Сиянието.
Скиталецът бързо забеляза последната оцеляла жрица. Полускрита зад висока, тясна могила, тя тъкмо докосваше челото на един гном. Злощастното създание дори не помръдна, просто стоеше като вкаменено на мястото си и тихо стенеше, а по тялото му пробягваха болезнени тръпки, докато жрицата буквално изпиваше живота му.
Дризт мушна Сиянието под мишницата на другата си ръка и скочи, обгръщайки върха на тясната могила в своеобразния обръч. Завъртя се около нея и се приземи точно пред жрицата.
Без да разбира какво става, но приемайки Дризт за съюзник, тя изрече поредица от резки заповеди. Сиянието потъна дълбоко в гърдите й.
Полумъртвият гном изгледа скиталеца с любопитство, после се строполи в несвяст. Дризт се втурна към средата на галерията, крещейки предупреждения на езика на свиърфнеблите, че мрачните елфи са обсадили изхода. Много внимаваше да не се задържа твърде дълго на открито, тъй като разбираше, че всеки гном, който се изпречи на пътя му, най-вероятно ще го нападне, а се боеше, че някой от елфите може да го разпознае.