Мъчеше се да не мисли за онова, което току-що бе извършил; да не си припомня очите на жрицата, които така силно му напомняха за сестра му Виерна.
Вместо това се хвърли там, където битката бе най-люта и като опря гръб в една могила, се огледа наоколо. Иззад най-близкия сталагмит изскочи гном с боен чук в ръка и преди Дризт да успее да му обясни, че не е техен враг, от другата страна се показа мрачен елф и застана до него.
Гномът се поколеба, после трескаво потърси път за бягство. Не бе успял да направи и крачка, когато злият елф се нахвърли отгоре му.
Без да се замисли, Дризт замахна и върху ръката на мрачния зейна дълбока рана. Напълно изумен, елфът изпусна меча си и впери недоумяващ поглед в онзи, когото смяташе за съюзник. Обърна се към свиърфнебъла тъкмо навреме, за да получи страховит удар от бойния му чук право в лицето.
Гномът така и не разбра какво се бе случило току-що и щом видя единия от противниците си да рухва сразен, светкавично се обърна към другия. Само че Дризт отдавна вече не бе там.
Сега, когато с жриците беше свършено, шаманът на свиърфнеблите побърза да отиде при мястото, където беше паднал земният дух. Постави един камък върху купчината отломки, раздроби го на парчета с кирката си и поде заклинателен напев. Много скоро великанът се изправи на крака и се заклатушка насам-натам в търсене на други врагове. Шаманът доволно го проследи, без да обръща особено внимание на опасностите, които дебнеха самия него. Безшумен като всички от своята раса, един мрачен елф се прокрадваше откъм гърба му, вдигнал боздугана си за смъртоносен удар.
Шаманът осъзна какво го грози, едва когато боздуганът се спусна към главата му… и бе спрян от закривен ятаган.
Дризт отмести гнома настрани и се изправи пред слисания елф.
— Приятел? — безмълвно попита мрачният войн.
Скиталецът поклати глава и с два мълниеносни удара отби боздугана му далече встрани.
Преимуществото, което изненадата му бе дала, съвсем не бе толкова голямо, колкото Дризт си мислеше — бърз като светкавица, противникът му вече бе успял да откачи дълъг кортик от кръста си и сега замахна право към сърцето му, разкривил устни в триумфална усмивка.
Скиталецът отскочи вдясно, после приклещи дръжката на кортика с единия си ятаган и дръпна с всичка сила. Без да отслабва хватката, той се извъртя и опря гръб в гърдите на противника си. Злият елф се опита да нанесе удар с боздугана, ала Дризт бе в по-изгодна позиция, освен това беше и по-бърз. Той направи крачка встрани, след това отново се приближи на милиметри от неприятеля си и го блъсна с лакът в лицето, после пак и пак, и пак.
Успя да отмести ръката, която държеше кортика, далече от себе си и побърза да се завърти на другата страна тъкмо навреме, за да отбие връхлитащия боздуган. В същото време дръжката на Сиянието размаза лицето на злия елф.
Мрачният войник се опита да запази равновесие, но поредицата от жестоки удари явно го бе зашеметила. С едно умело движение Дризт изби боздугана от ръката му, после дръжката на Сиянието се стовари върху челюстта на злия елф и го повали на земята.
Сега вече скиталецът можеше да обърне внимание на шамана, който го гледаше с отворена от смайване уста и нервно попипваше бойния си чук. Междувременно, водени от съживения земен дух, свиърфнеблите бяха обърнали враговете си в бяг и по всичко личеше, че са на път да им нанесат жесток разгром.
Още два гнома се присъединиха към шамана и впериха изпълнени с подозрение погледи в Дризт. Скиталецът се замисли за миг, опитвайки се да си припомни езика им, който по мелодичните си окончания напомняше този на светлите елфи, като в същото време използваше и твърдите съгласни, характерни за джуджешката реч.
— Не съм ви враг — рече той и за да подсили ефекта от думите си, пусна двата ятагана на земята.
Елфът, когото току-що бе повалил на земята, простена. Един от свиърфнеблите се надвеси над него и вдигна тежката си кирка.
— Не! — изкрещя Дризт и се наведе, за да предотврати удара.
Миг по-късно рязко се изправи, пронизан от раздираща болка, която пламна в кръста му и плъзна нагоре. Видя как гномът уби замаяния елф, ала нямаше сили нито да се намеси, нито дори да се ужаси — имаше чувството, че гръбнакът му гори, сякаш бе залят с киселина. Някаква тежка, плоска тояга премазваше прешлените му, като да бяха никому непотребни тресчици.