Струваше му се, че скалите се стесняват около него, че го задушават в жестоката си прегръдка. Обикновено хладното му чело се ороси от капчици ледена пот, започна да се задъхва. Единствената мисъл, която изпълваше ума му, бе как да се махне, ала накъдето и да се обърнеше, срещаше непробиваеми стени. Беше пленник не само на елфите, но и на самото място.
Веднъж се бе опитал да избяга, беше напуснал града през източния изход. Ала къде можеше да иде? Подземният мрак представляваше необятен лабиринт от опасни тунели и дълбоки ями, където се спотайваха чудовища, с които той не знаеше как да се справи. Ентрери беше рожба на Повърхността, един коренно различен свят. Той не разбираше Подземния мрак и не би могъл да се надява да оцелее тук долу. Сам никога не би успял да намери пътя навън. Беше хванат в капан, бяха му отнели гордостта и достойнството и сега можеше единствено да чака жестокия край, който несъмнено го очакваше тук долу.
Глава 12
На висота
— Можем да срутим целия участък — предложи генерал Дагна и забоде месестия си показалец в картата.
— Да го срутим? — провикна се бесовойнът. — Ами че тогаз как ще изтребим мрачните псета?
Риджис, който беше организирал това събиране, изумено погледна генерала и останалите три джуджета, които се бяха скупчили около масичката и разучаваха картата.
— Таванът ще изтреби мрачните псета — обърна се той към Пуент.
— Ха! — изпухтя бесовойнът. — Че тъй цялата веселба ще иде по гоблините! Доспехите ми имат нужда от смазване, а няма нищо по-добро от кръвчицата на неколцина мрачни елфи. Само че с вашия глупав план сигурно ще трябва да копая месеци наред, докат’ успея да намеря някой труп, който да поизцедя!
— Защо не поведеш похода в тези тунели? — предложи Дагна и посочи друга част от комплекса. — Дори можем да ти дадем преднина от тридесет метра.
Риджис кисело изгледа генерала и тримата войници, които усърдно кимаха в знак на съгласие. Всъщност, досети се полуръстът, в шеговитите думи на генерала имаше голяма доза истина. Малцина от поданиците на Бруенор щяха да заронят горчиви сълзи, ако дразнещият Тибълдорф Пуент се случеше между жертвите във войната с Мрачните, която може би ги очакваше.
— Да го срутим — върна се на темата Риджис. — Ще имаме нужда от силни укрепления тук и тук — добави той и посочи две открити места в иначе доста тесните коридори. — Днес следобед ще се срещна с Берктгар от Заселническа твърдина.
— Смяташ да доведеш и смрадливите човеци? — възкликна Пуент.
Дори останалите джуджета, които нямаха нищо против острия мирис на изцапани със сажди, потни тела, който обикновено се стелеше в душните ковачници, онемяха при тези думи. За „аромата“, който се разнасяше от подмишниците на Пуент, се говореше, че е в състояние да накара цяла цветна леха на разстояние петдесет метра да повехне.
— Още не знам — отвърна Риджис. — Дори не съм им казал за подозренията си, че Мрачните замислят нападение. Но ако се съгласят да ни подкрепят (а имам всички основания да вярвам, че ще го сторят), не мисля, че би било много разумно да се бият в долните нива, дори след като запалим светлини там.
— Мъдро решение — съгласи се Дагна. — Хората са много по-добри на открито, а силно подозирам, че Мрачните ще нападнат не само под земята, но и на повърхността.
— Където мъжете от Заселническа твърдина вече ще ги очакват — доволно заключи един от войниците.
Скрит в сенките зад открехнатата врата, Бруенор Бойния чук с интерес наблюдаваше какво се случва. Беше наистина изумен от лекотата, с която Риджис се справя с всичко, особено като се имаше предвид, че магическият медальон вече не е у него. След като нахока Бруенор, че се отдава на самосъжаление и все повече затъва в лепкавата му прегръдка, полуръстът, следван плътно от Пуент, отиде право при генерал Дагна и останалите военачалници.
Онова, което най-много учудваше Бруенор, не бе готовността, с която поданиците му се впуснаха в приготовления за предстоящата война, а фактът, че начело застана не друг, а Риджис. Разбира се, полуръстът го бе постигнал с немалка доза хитрост. Възползвайки се от безразличието на приятеля си, той си даваше вид, че редовно се среща с краля и представяше собствените си планове като негови.