Кати-Бри стисна зъби, за да прогони неканените мисли, и отново пое напред. Едва бе направила и две крачки, когато до острия й слух достигна едва доловимо подраскване, сякаш метално оръжие се бе отъркало о камък. Тя се закова на място, без да смее да помръдне. Шумът не се повтори и тя се укори, задето оставяше на въображението си да й погажда такива номера.
Ала нима гоблиновите следи, които бе видяла по-рано, също бяха плод на въображението, запита се тя, докато колебливо пристъпваше напред.
Тази мисъл я накара да пусне статуетката на земята и да се обърне, вдигнала Таулмарил пред себе си. Иззад най-близката могила изскочи гоблин, разтеглил уста в зла усмивка, от която грозното му плоско лице изглеждаше още по-широко. В ръцете му, вдигнат за смъртоносен удар, тъмнееше нащърбен, покрит с ръжда меч.
Кати-Бри реагира светкавично — среброперата стрела едва се бе откъснала от тетивата, когато главата на чудовището избухна сред взрив от разноцветни искри. Без дори да се забави, стрелата продължи полета си и се заби в сталагмитовата могила, отчупвайки солидно парче.
— Гуенивар! — тихо повика Кати-Бри и постави нова стрела в Таулмарил.
Трябваше да се махне оттук незабавно — искрите от изстрела сигурно бяха издали присъствието й на всички чудовища, които се навъртаха наоколо. Тя изчака да се появи сивата мъгла, предшестваща идването на Гуенивар, после мушна статуетката обратно в раницата си и се втурна да бяга. Прескочи трупа на гоблина, заобиколи най-близкия сталагмит и се шмугна между следващите два. С крайчеца на окото си зърна ниската изгърбена фигура на още едно от гнусните създания и светкавично опъна тетивата на лъка си. Чудовището рухна на земята, ала Кати-Бри нямаше време да се радва — сребристото сияние на стрелата бе осветило десетина от човекоподобните същества, които се прокрадваха между могилите.
С пронизителни бойни викове те наизскачаха от прикритието си и се нахвърлиха отгоре й.
Недалече от нея, сивите валма вече бяха отстъпили място на материалното тяло на пантерата. Още в Звездната равнина Гуенивар бе усетила колко голяма нужда има Кати-Бри от нея и веднага се приготви за нападение. С присвити назад уши и оголени зъби, тя бързо разбра какво става и се запромъква напред, по-тиха от смъртта.
Кати-Бри се отдалечи от стената, за да нападне малкия отряд по фланга. Всеки път, когато минеше покрай някой сталагмит, опъваше тетивата на лъка си — стрелите срещаха гоблинови тела толкова често, колкото и обикновени скали. Сега единственият й шанс бе да обърква противниците си колкото може по-дълго и да им попречи да се организират. Успееха ли да въдворят ред и да я обградят, с нея бе свършено.
Поредната стрела припламна във въздуха и освети следващата жертва — точно зад сталагмита, покрай който Кати-Бри се канеше да мине, се бе спотаил един гоблин. Давайки си вид, че не го е забелязала, тя сви зад могилата, после побърза да се върне обратно, сякаш едва сега бе съзряла дебнещата опасност.
Гоблинът изскочи иззад прикритието си и връхлетя върху нея. Младата жена едва успя да отклони удара на меча му с Таулмарил. В този миг чу плискащ звук, последван от тихо съскане, и светкавично се хвърли на колене.
Промъкващият се зад гърба й гоблин не успя да спре навреме и се стовари право върху другаря си. Кати-Бри побърза да се изправи, ала двете чудовища също се бяха съвзели и тя трескаво започна да отбива ударите им с Таулмарил, докато с другата ръка се мъчеше да извади изумрудената кама от колана си.
Усетили преимуществото си, двата гоблина се нахвърлиха отгоре й… и рухнаха на земята, повалени от тристакилограмовата пантера.
— Гуен — с благодарност промълви Кати-Бри, после рязко се обърна, вдигнала лъка пред себе си.
Както очакваше, останалите гоблини вече прииждаха зад гърба й.
Таулмарил пропя веднъж, два, три пъти и докато чудовищата се мъчеха да оправят оределите си редици, Кати-Бри се впусна да бяга, използвайки искрите и шумните експлозии като прикритие. Вместо да тръгне напред обаче (както гоблините със сигурност очакваха), тя се върна по пътя, по който беше дошла, и се скри зад най-големия сталагмит.
Глупавите създания се хванаха в капана и тя едва се въздържа да не избухне в смях, когато един от преследвачите, заслепен от блясъка на стрелите, спря на два метра от нея и впери поглед в обратната посока.