Среброперата стрела проряза мрака, прекърши гръбнака му и запрати мъртвото тяло във въздуха.
Гърленият рев на Гуенивар отекна в тунела, последван от ужасените писъци на друга група гоблини. Без да губи повече време, Кати-Бри изскочи иззад могилата. Превито почти одве, едно от гнусните създания тичешком се отдалечаваше от нея и тя вдигна Таулмарил, за да си разчисти пътя.
В този миг нещо я блъсна в крака. Тетивата звънна и среброперата стрела се заби в стената, на метри встрани от бягащия гоблин.
Кати-Бри се олюля, стресната и ранена. Удари се в кокалчето на глезена и политна с главата напред. Успя да се задържи на едно коляно и посегна да сложи нова стрела в лъка. Изведнъж нещо топло опръска ръката й и тя сведе поглед — кръвта, нейната собствена кръв, шуртеше от грозна рана в бедрото. Едва тогава усети и изгарящата болка.
Някак си успя да запази разсъдъка си непомрачен и се обърна, докато поставяше нова стрела в тетивата.
Гоблинът бе толкова близо, че можеше да усети горещия му зловонен дъх, който излизаше на пресекулки през заострените му, жълти зъби. Грозният, закривен меч се спусна към главата й.
Таулмарил звънко пропя. Злото същество отхвръкна назад, ала после се приземи на краката си, сякаш нищо не се бе случило. Зад него стрелата продължи полета си, заби се под брадичката на друго от чудовищата и отнесе тила му.
Кати-Бри не можеше да повярва на очите си. Нима наистина бе пропуснала? Възможно ли бе стрелата да е минала под ръката на гоблина, а той просто да е отскочил назад от уплаха? Изглеждаше съвсем невероятно, но сега нямаше време да се замисля. Това беше краят — никога нямаше да успее да отклони следващия удар на противника си.
Ала удар така и не последва. Гоблинът просто замръзна на мястото си и на Кати-Бри й се стори, че остана така цяла вечност. После мечът се изплъзна от безчувствените му пръсти и издрънча върху каменния под; разнесе се протяжно хъхрене и от гърдите му се стече струйка кръв. Миг по-късно чудовището рухна мъртво.
Едва тогава младата жена разбра, че стрелата и този път не бе пропуснала целта си — беше пронизала смъртоносно тялото на единия гоблин, а след това бе убила и другаря му.
Кати-Бри стисна зъби и с мъка се надигна. Опита да се затича, ала болката я връхлетя с удвоена сила и преди да разбере какво става, тя отново падна на колене. По крака й плъзна сковаващ студ; започна да й се гади, а на всичко отгоре, насреща се зададе друг гоблин, стиснал тежка тояга, от която стърчаха остри шипове.
Напрягайки цялата си воля, младата жена го изчака да се приближи съвсем и в последния момент вдигна Таулмарил. Чудовището изпищя и се дръпна назад. Избегна удара невредимо, но забавянето му даде възможност на Кати-Бри да извади късия си меч и изумрудената кама.
Младата жена потисна болката и гаденето и някак си успя да се изправи на крака.
Пронизителният, дразнещ глас на гоблина се вряза като нож в умореното й съзнание. Не разбираше думите му, но беше сигурна, че са заплашителни. Внезапно гнусното същество се нахвърли отгоре й, размахвайки оръжието си, и тя едва съумя да отскочи.
Нови талази от раздираща болка плъзнаха по крака й и замалко не я повалиха на земята. Гоблинът, приклекнал и предвкусващ победата си, продължаваше да се приближава.
От устните му все така се лееше неразбираем брътвеж; със злобен смях, той посочи ранения й крак.
Кати-Бри знаеше, че може да го победи, ала се страхуваше, че вече е безсмислено. Дори двете с Гуенивар да се справеха, дори да убиеха или обърнеха в бяг всички гоблини, какво щяха да правят след това? Кракът почти не я държеше (и дума не можеше да става да продължи в това състояние), а се съмняваше, че ще успее да почисти и да превърже раната както трябва. Гоблините може би нямаше да я убият, ала със сигурност бяха успели да я спрат, а и болката се засилваше с всяка изминала минута.
Погледът й се замъгли и тя политна назад.
В мига, в който гоблинът падна в капана и се хвърли в атака, младата жена рязко отвори очи — ясни, както винаги. Противникът й се опита да спре, ала се подхлъзна на калния под.
Тежката му тояга яростно изсвистя във въздуха, но късият меч на Кати-Бри я пресрещна. Само че младата жена нямаше сили да я отбие настрани, затова застана съвсем близо до гоблина, повличайки ръката му със себе си, когато рязко се завъртя.
През цялото време камата се стремеше към беззащитния корем на чудовището, ала в последния момент ръката му отклони удара и само връхчето на изумруденото оръжие се заби в тялото му.