Кати-Бри не знаеше колко още ще издържи. Силите бързо я напускаха, единственото, което искаше в този момент, бе да се свие на кълбо и да се отдаде на покоя на безсъзнанието.
Изведнъж, за нейна огромна изненада, гоблинът нададе агонизиращ вик и панически се опита да се отдръпне. Главата му се заклати неконтролируемо, а тялото му бе разтърсено от толкова мощни конвулсии, че Кати-Бри с мъка съумяваше да не охлабва хватката си.
През камата избликна енергия и плъзна по ръката й.
Младата жена не разбираше какво става — тялото на гоблина се гърчеше все по-силно, всеки негов спазъм изпращаше талази от енергия във вените й.
Само след няколко минути чудовището рухна на пода. Ръката, с която се пазеше, безпомощно увисна и Кати-Бри успя да забие камата до дръжката. Следващият тласък на енергия замалко не я събори на земята, но тя не обърна внимание. С разширени от ужас очи, Кати-Бри най-сетне разбра какво става — оръжието на Артемис Ентрери буквално изпиваше живота на жертвите си и го прехвърляше у нея!
Гоблинът лежеше върху заобления връх на могилата и потръпваше в предсмъртна агония.
Кати-Бри издърпа окървавеното оръжие от тялото му и погнусено се отдръпна, мъчейки се да си поеме дъх. Пълните с отвращение очи се взряха в пъклената кама.
Ревът на Гуенивар отново отекна в тунела и й напомни, че битката още не е свършила. Младата жена окачи оръжието на кръста си и се обърна, напълно погълната от мисълта, че незабавно трябва да открие лъка си. Беше направила няколко крачки, когато учудено забеляза, че раненият крак с лекота издържа тежестта й.
Нейде в сенките, притаени край стените, друг гоблин запрати по нея копието си, но не улучи и то се удари в скалите с шумно дрънчене. Звукът извади Кати-Бри от мислите й и като се подхлъзна в гъстата кал, тя грабна падналия лък и продължи да тича. Сведе поглед към колчана си и видя, че магията му вече попълва липсващите стрели.
Освен това видя, че кракът й не кърви. Много предпазливо тя прокара ръка по раната и почувства тънката коричка, която я покриваше. Поклати глава изумено, но потисна смайването и започна да изпраща стрела след стрела в мрака пред себе си.
Само един гоблин се осмели да се приближи. Той се показа иззад голямата могила и се насочи право към нея. Кати-Бри се накани да пусне Таулмарил на земята и да извади меча и камата, ала рязко спря (както и чудовището), когато тежката лапа на Гуенивар се стовари върху главата му, а острите нокти раздраха челото му.
Пантерата го дръпна към себе си с такава мощ, че една от подкованите му обувки се изхлузи от крака му и остана на мястото си. Кати-Бри побърза да отклони поглед, когато огромната челюст на котката щракна около гърлото на обречения гоблин.
Младата жена не видя други чудовища, но изпрати дъжд от стрели към другия край на коридора, за да го освети. Шестимата оцелели гоблини трескаво се опитваха да избягат, но безпогрешните стрели ги откриха и започнаха да ги повалят един по един.
Сребърното сияние все така разпръскваше мрака (магическият колчан никога не се изпразваше), когато, няколко минути по-късно, Гуенивар дотича до младата жена и се бутна в крака й, настоявайки да я погалят. Кати-Бри въздъхна дълбоко и потупа силния врат, ала очите неизменно се връщаха към изумрудената кама, която висеше на кръста, сякаш нищо не се бе случило.
Не можеше да не си припомни случаите, при които бе виждала оръжието в ръцете на Ентрери; още усещаше хладния допир на острието о собственото си гърло. Потръпна при мисълта за този миг, още по-ужасна сега, когато знаеше на какво е способно жестокото оръжие.
Гуенивар тихичко изръмжа и отново я побутна, за да я извади от унеса. Кати-Бри разбираше опасенията й — от разказите на Дризт бе научила, че гоблините рядко навлизат в Подземния мрак на малки групи. Ако тук бе срещнала отряд от двадесетина чудовища, зад следващия ъгъл навярно я очакваха още двеста.
Младата жена се обърна назад, към тунела, по който беше дошла и където бяха побягнали малцината оцелели гоблини. За момент се поколеба дали да не поеме натам, да разпръсне бездруго уплашените чудовища и да се върне обратно на Повърхността, където й бе мястото.
Тази мисъл отлетя така бързо, както се бе появила; миг на слабост, който можеше да обземе всекиго. Трябваше да продължи, но как, запита се тя. Изведнъж по устните й заигра усмивка и тя отново сведе поглед към колана си, където бе втъкнат още един магически предмет. Бързо откачи вълшебната маска и я вдигна към лицето си, чудейки се как ли точно действа.