Точно този преход ми бе най-труден, когато се завърнах в непрогледните тунели на земните недра. Отново трябваше да стана първичния ловец, който бях някога, и да подчиня цялото си същество на инстинктите си; да заживея на ръба, в онази постоянна готовност, която държи мускулите ми напрегнати до краен предел, а съзнанието ми — вечно нащрек. Единствено следващата крачка, настоящият миг, търсенето на възможни скривалища и спотаени врагове — само това имаше значение. Не можех да си позволя да си представям тези врагове. Трябваше просто да ги чакам, да ги търся, да реагирам светкавично.
В Подземния мрак няма сенки. Въображението няма място в него. Тук винаги трябва да си нащрек, ала никога не можеш да бъдеш истински жив; в Подземния мрак няма място за мечти и надежди.
Глава 13
Ненаситен глад
Разходките извън града обикновено доставяха истинско удоволствие на съветник Фърбъл от Блингденстоун. Ала не и този ден. Стаята, в която се намираше сега, не бе особено голяма, но на дребничкия гном тя изглеждаше огромна и го караше да се чувства уязвим. Смутен и разтревожен, той подритваше някакви камъчета по пода, нервно кършеше пръсти и час по час прокарваше длан по почти голата си глава, която сега лъщеше, обсипана от ситни капчици пот.
Цяла дузина коридори водеха до тази стая и Фърбъл се успокояваше с мисълта, че съвсем наблизо са се спотаили четиридесет свиърфнебли, готови да му се притекат на помощ при най-малката опасност. С тях имаше дори неколцина шамани, които при нужда щяха да призоват най-могъщите съюзници на гномовете — каменни великани от Земната равнина. Само че Фърбъл познаваше обитателите на съседния Мензоберанзан по-добре от всеки друг и даже присъствието на такива солидни подкрепления не му помагаше да се чувства по-сигурен — ако елфите бяха решили да му заложат капан, никой, дори всички войни на Блингденстоун и цяла армия магически съюзници, не беше в състояние да му помогне.
Откъм тунела срещу него долетя познато потракване, последвано миг по-късно от самия Джарлаксъл. Необикновеният наемник и този път бе нахлупил широкополата си шапка, украсена с перо от диатрима, а късата му риза бе така изрязана, че откриваше изваяните мускули на корема му. Пристъпи в стаичката, огледа се наоколо, за да прецени обстановката, после свали шапка и се поклони дълбоко.
— Добра среща! — сърдечно поздрави той и се изправи с леко присвита ръка.
Едно-единствено премерено движение и шапката, която умело бе закрепил на лакътя си, кацна върху гладко обръснатата му глава.
— В добро настроение си днес, виждам — отбеляза Фърбъл.
— А защо да не съм? — отвърна Джарлаксъл. — Защо да не се радвам на поредния превъзходен ден в Подземния мрак!
Фърбъл не изглеждаше особено убеден, ала и този път се възхити на лекотата, с която свиърфнебълските думи се лееха от устата на наемника. Джарлаксъл говореше езика на гномовете не по-зле от тях самите, единствената разлика бе, че рядко обръщаше словореда, както правеха те.
— Нападнати бяха много от миньорските ни отряди — тонът на Фърбъл бе почти обвинителен. — Отряди, които работеха на запад от Блингденстоун!
Джарлаксъл се поусмихна и разпери ръце:
— Чед Насад?
— Мензоберанзан! — натърти Фърбъл, (Чед Насад, най-близкият елфически град след Мензоберанзан, се намираше на много мили оттам.) — Емблемата на дом от Мензоберанзан видях върху гърдите на един от войниците.
— Били са злосторници — предположи наемникът. — Младежи, излезли да се повеселят.
Фърбъл сви устни в недоволна гримаса. И двамата прекрасно знаеха, че този път не става дума за развилнели се злосторници. Подготвени и изпълнени превъзходно, тези нападения бяха отнели живота на десетки свиърфнебли.
— Какво мога да направя? — невинно попита наемникът. — Аз съм просто пионка в събитията, които ме заобикалят.
Фърбъл изсумтя.
— Оценявам високото мнение, което имаш за положението ми в Мензоберанзан — продължи Джарлаксъл, без изобщо да се смути. — Ала и друг път сме говорили за това, скъпи ми Фърбъл. Онова, което става, наистина не зависи от мен.
— Какво става? — настоя гномът.
Той и Джарлаксъл се бяха срещали на два пъти през последните няколко седмици, за да обсъдят точно това — зачестилите нападения на елфите. И двата пъти Джарлаксъл лукаво бе намекнал за някакви „важни събития“, ала така и не бе обяснил какво точно има предвид.