Кати-Бри не виждаше друг път, освен през галерията, а там, както личеше по врявата, имаше прекалено много чудовища, за да се надява да ги победи или уплаши. Нямаше друг избор и като си пое дълбоко дъх и хвърли последен поглед към абаносово черните си ръце, тя отметна гъстата си, сега снежнобяла коса, оправи гънките на пищните си одежди и пристъпи прага с гордо вдигната глава.
Най-близките стражи ужасено отскочиха назад, когато елфическата жрица влезе в бърлогата им. Единствено численото им превъзходство (както младата жена бе предположила, вътре имаше повече от сто гоблина) ги удържаше да не се разбягат панически. Цяла дузина копия се насочиха към нея, ала тя продължи да крачи напред, сякаш не ги забелязваше.
Гоблините се скупчиха зад нея и отрязаха всяка възможност за отстъпление. Мнозина впериха поглед в тунела, от който бе дошла неочакваната посетителка, чудейки се дали там не се крият още елфи. Все още никой не се бе опитал да я спре, тъкмо напротив, чудовищата бързаха да й сторят път — дързостта и съвършената маскировка ги бяха хванали неподготвени.
Скоро Кати-Бри достигна средата на галерията, вече виждаше коридора, който продължаваше в другия край. Само че гоблините зашушнаха нещо и започнаха да я обкръжават, принуждавайки я да забави крачка.
Пробиваше си път през редиците им все по-трудно, докато най-сетне се оказа обградена от същинска гора от копия и трябваше да спре.
— Гунд ха, мога, мога! — заповеднически настоя тя.
Познанията й по този език бяха съвсем ограничени, та не можеше да бъде сигурна дали вместо „отдръпнете се и ме пуснете да мина“ не е казала „дръпнете майка ми в канавката“.
Все пак се надяваше да е било първото.
— Мога гунд, гийк-икмуун’гауун’га! — избоботи един грамаден гоблин и се изпречи пред нея.
Кати-Бри се насили да запази спокойствие, ала голяма част от нея отчаяно искаше да извика Гуенивар и да побегне, докато друга, много по-мъничка частица, едва се сдържаше да не избухне в смях. Това очевидно бе вождът на племето или поне шаманът.
Какъвто и да бе обаче, той определено се нуждаеше от няколко урока по добър вкус. Беше обут с високи черни ботуши, каквито носеха благородниците, само че тези бяха срязани отстрани, за да има място за големите му, подобни на патешки, ходила. Над тях беше нахлузил женски панталон с волани и (макар да бе мъж) чифт женски гащи и корсет, очевидно шит за някоя доста пищна дама. Около мършавия му врат висяха няколко напълно различни огърлици (между златото и среброто проблясваше дори един перлен гердан), на кривите си пръсти бе надянал тежки, безвкусни пръстени. Шапката със сигурност беше свещеническа, макар Кати-Бри да не можеше да разпознае точната секта. Приличаше на слънце, обточено с дълги златисти панделки и очевидно беше нахлупена наопаки, тъй като се бе смъкнала ниско над веждите му, а една от панделките се развяваше точно пред носа му.
Колкото и нелепо да изглеждаше, гоблинът явно се смяташе за издокаран по последна апашка мода, както се бе навлякъл с дрехите на нещастниците, станали жертва на племето му. Той продължаваше да бръщолеви нещо на грубия си език и Кати-Бри едва смогваше да схване по някоя откъслечна дума тук-там. Най-сетне чудовището млъкна и се удари с юмрук в гърдите.
— Говориш ли езика на Повърхността? — попита младата жена, мъчейки се да изглежда самоуверена, макар че всеки миг очакваше да усети как хладният връх на някое копие се забива в гърба й.
Гоблинът я изгледа любопитно, очевидно, без да разбира и дума. Погледът му се плъзна по дрехите и най-накрая се спря върху медальона, който висеше около врата й.
— Нийнг со, уука — отсече той и посочи скъпоценния предмет, после махна към изхода на галерията.
Ако медальонът бе просто обикновено украшение, Кати-Бри на драго сърце би им го дала, за да я оставят да си тръгне. Ала той беше единствената й надежда да открие Дризт в неизбродимия лабиринт на Подземния мрак. Гоблинът отново посочи магическия предмет и изломоти нещо. Като че ли започваше да губи търпение и Кати-Бри разбра, че веднага трябва да измисли нещо.
Внезапно я осени блестяща идея.
— Нийнг! — каза тя широко усмихната (силно се надяваше, че е разбрала правилно и това е гоблиновата дума за „дар“).