Тунелите му бяха добре познати… твърде добре. Колко пъти младият Дризт До’Урден бе бродил из тези места, обикновено като водач на патрул! Само че тогава до него крачеше Гуенивар, а сега бе съвсем сам.
Накуцваше леко — едното му коляно все още не се бе оправило напълно от трошачката на свиърфнеблите, но и това не бе в състояние да го задържи в Блингденстоун. Онова, което го бе довело тук, не търпеше отлагане, а и Белвар, въпреки че раздялата го нараняваше, не се бе опитал да го спре — сигурен знак, че останалите гномове не гледат на присъствието му с особено добро око.
Беше си тръгнал преди два дни… два дни, през които бе оставил зад гърба си около петдесет мили лъкатушещи тунели. Беше се натъкнал на дирите на поне три елфически патрула — необичайно струпване на войни толкова далече от Мензоберанзан и поредно доказателство в подкрепа на опасенията на Белвар, че Мрачните кроят нещо голямо. По всичко личеше, че Лолт наистина е гладна.
И трите пъти Дризт можеше да проследи дирите и да се присъедини към Мрачните войни. Дори бе измислил какво да каже — щеше да се представи за пратеник на търговец от Чед Насад. Ала и трите пъти не успя да събере смелост и вместо това продължи към Мензоберанзан, отлагайки още малко момента, в който отново щеше да се изправи пред събратята си.
Сега тунелите бяха станали прекалено познати и съдбоносният миг наближаваше.
Със съвършено премерени тихи стъпки той навлезе в нов, доста по-просторен коридор. Някъде пред него се разнесе шум, като от тътрузене на множество крака. Не бяха елфи, сигурен бе Дризт, който прекрасно знаеше колко беззвучно се движат те.
Бърз като светкавица, той се покатери по стената и тръгна по тясната издатинка, която се издигаше на около два метра над земята. Неведнъж му се налагаше да се вкопчва в скалата с връхчетата на пръстите си и да пълзи милиметър по милиметър, докато краката му висят от ръба на тераската, но той упорито и все така безшумно продължаваше напред.
Внезапно звукът пред него се засили и Дризт се закова на място. За щастие каменната издатинка отново се бе поразширила и ръцете му бяха свободни. Много предпазливо той свали двата ятагана от кръста си, впрягайки цялата си воля, за да попречи на Сиянието да изригне със синкав пламък.
Воден от Неясните звуци, той надникна зад ъгъла и се натъкна на голяма група ниски, превити одве човекоподобни същества. Завити с дрипави плащове и спуснали качулки ниско над главите си, те се озъртаха насам-натам, без да проронват нито дума. Единствено големите им груби ходила издаваха принадлежността им към гоблиновата раса.
Роби, досети се Дризт — личеше си по движенията и по покорно приведените тела. Единствено роби можеха да бъдат изпълнени с такова прекършено примирение.
Скиталецът продължи да се взира внимателно в окаяните създания, мъчейки се да открие елфическите им надзиратели. Долу имаше най-малко осемдесет гоблини и те всички се бяха скупчили около бреговете на неголямото езерце, наричано от Мрачните Хелдаенски вир. Мършавите им ръце неспирно се протягаха към водата и те загребваха шепа след шепа, сякаш не бяха пили дни наред.
Което най-вероятно си беше точно така. Недалече от езерцето Дризт забеляза няколко пасящи роти (вид дребни говеда, които се въдеха в Подземния мрак) и предположи, че гоблините са тук именно, за да открият изгубените животни. На такива експедиции те обикновено не получаваха никаква храна, макар да носеха със себе си солидни количества припаси. За разлика от тях, придружаващите ги елфи си похапваха пребогато, като обикновено го правеха пред гладуващите си слуги.
Изплющя камшик и гоблините побързаха да скочат на крака и да се отдалечат от езерцето. Двама елфи — мъж и жена — бавно се приближаваха към тях, потънали в разговор, което обаче не пречеше на жената час по час да размахва бича си.
Долу очевидно имаше и други надзиратели, защото откъм отсрещната страна на галерията долетя някаква заповед и робите започнаха да се подреждат, макар строят им да приличаше повече на поразтеглено скупчване, отколкото на нещо друго.
Дризт разбра, че моментът най-сетне бе настъпил. Надзирателските отряди не се славеха като особено организирани, а дисциплината в тях изобщо не можеше да се мери с ненарушимите порядки, които царяха в един патрул например. В състава на една такава група обикновено влизаха елфи от няколко различни домове, както и ученици от всяка от трите школи на Академията.