Наистина, насядалите край брега орки като че ли бяха малко неспокойни, ала скиталецът бе прекалено погълнат от собствените си притеснения и не им обърна особено внимание. Все пак не пропусна да хвърли поглед към елфическите постове — надзирателите си бяха по местата и изобщо не изглеждаха разтревожени. Тук не кипеше кой знае какъв живот.
Дризт остави малкия залив зад гърба си и се насочи към вътрешността на острова. Там, върху най-високата му част, имаше самотна къщурка, която се състоеше само от две стаи и бе построена от пънчетата на няколко гигантски гъби. Докато се приближаваше, скиталецът трескаво обмисляше как да постъпи. Искаше му се да изкопчи информацията от Кариса, без да се стига до открит конфликт, ала събитията бяха започнали да се развиват прекалено бързо и не му оставяха особен избор — ако трябваше да използва ятаганите, за да направи надзирателката по-сговорчива, щеше да го стори.
От къщичката го деляха само няколко метра, когато вратата бавно се отвори и на прага застана Мрачен войник. Миг по-късно, отрязаната глава на Кариса се търкулна в краката на скиталеца.
— Не можеш да си тръгнеш от острова, Дризт До’Урден — спокойно отбеляза непознатият.
Дризт не трепна, но предпазливо огледа заобикалящата го местност и незабележимо пъхна едното си стъпало в мекия мъх.
— Предай се с добро — продължи войникът. — Не можеш да…
Преди да успее да довърши, голямо парче мъх полетя към лицето му и той инстинктивно извади меча си и вдигна ръце, за да се предпази.
Без да губи и миг, Дризт се хвърли отгоре му. Едно лъжливо движение встрани, използвайки крака си като опорна точка, и ятаганът му се заби в коляното на изненадания елф, който се преметна през глава и рухна на земята с глух стон, стиснал грозната рана с две ръце.
Убеден, че в къщата има още войници, скиталецът побърза да се изправи, заобиколи ниската постройка и хукна по стръмното било на възвишението. Прескачаше по няколко метра наведнъж, пързаляше се по гладката, влажна растителност, дори се премяташе през глава, за да спечели време, като в същото време трескаво се мъчеше да въведе някакъв ред в обърканите си мисли и да потисне надигащото се отчаяние.
Голямо стадо роти лениво пасяха край брега, когато Дризт се втурна между тях. Стреснати, те заблеяха уплашено, но дори шумът, който вдигнаха, не можа да заглуши тихото изщракване на елфически арбалети. Миг по-късно, едно от животните се строполи на земята, покосено от напоена с приспивателна отвара стреличка.
Приведен почти одве, Дризт тичаше с всички сили, мъчейки се да открие изход. Никога не бе идвал на острова, преди да напусне Мензоберанзан, а и след завръщането си бе прекарал на него съвсем малко време. Не бе успял да го разучи както трябва, ала все пак знаеше, че в подножието на това възвишение зее дълбока клисура. И прекрасно разбираше, че тя е може би единственият му шанс.
Зад гърба му стрелите продължаваха да се сипят, някой хвърли и копие. Подплашените животни започнаха да рият неспокойно и във въздуха се разлетяха големи чимове и парчета тор. Ротите не бяха особено едри (на височина не надвишаваха метър), ала бяха яки и набити. Ако сега изпаднеха в паника и хукнеха във всички посоки, Дризт щеше да бъде премазан само за няколко секунди.
Положението стана още по-тежко, когато зад копитата на един от последните роти в стадото, скиталецът забеляза чифт ботуши. Без да се замисля, той се хвърли с рамото напред и бутна животното към скрития зад него враг. Сиянието полетя във въздуха и пропя, когато срещна спускащия се елфически меч; другият ятаган се провря под корема на животното, ала войникът от другата му страна отскочи встрани и избегна удара.
Дризт сви крака под тялото си и вложи всичките си сили, използвайки стръмния наклон в своя полза. Успя да повдигне рота и да го прекатури, ала пъргавият зъл елф го прескочи и се приземи от другата му страна. Огледа се, за да види противника си, ала Дризт вече не беше там.
Приглушено измучаване встрани от него бе единственото предупреждение, което получи, преди скиталецът да се нахвърли върху него, размахал бясно ятаганите си. Изненаданият войник вдигна двата си меча и рязко се завъртя, отбивайки връхлитащите остриета в последния момент. Подхлъзна се и замалко не падна, но се задържа на крака и с яден блясък в очите отвърна на удара.