Дризт отскочи надясно, за да застане над него, макар да знаеше, че по този начин отново се излага на арбалетите на останалите елфи. Не спираше да се ослушва за звъна на отровни стрели, докато ятаганите му за пореден път подеха мълниеносния си, съвършено премерен танц.
Мечът на злия елф се стрелна ниско, но Сиянието го спря и сведе острието надолу. Мрачният войник се опита да нанесе удар с другото си оръжие, този път малко по-високо. Ятаганът на Дризт го пресрещна, ала вместо да го отклони, сякаш сам го насочи към ръката си.
Зад гърба му се разнесе слабо прошумоляване.
По устните на неприятеля му се разля зла усмивка — вече предвкусваше победата си и замахна с тържествуващ вид. Но Дризт беше още по-бърз и само с един удар отби ръката му далече от тялото си, после вдигна двата си ятагана, рязко се обърна и направи крачка встрани.
Безпогрешно както винаги, Сиянието срещна главата на стрелеца, който се промъкваше зад гърба му. Първият му противник панически се опита да избегне летящото към него копие, но не успя и изкриви лице от болка, когато тежкото оръжие се заби в крака му.
Дризт го оттласна от себе си и го прекатури на земята. Докато войникът се изправи, скиталецът вече бе връхлетял върху него.
Отекна звън на остриета, после пак, и пак, и пак. Сиянието упорито се стремеше към корема на злия елф.
Отбраняваше се, доколкото можеше, ала раненият му крак едва го държеше и той постепенно започна да отстъпва назад. Озърна се и зад себе си видя малка издатинка, под която зееше десетина метрова яма. Струваше си да опита да се добере до нея и да я използва като опора. Другарите му вече тичаха надолу по хълма; само няколко секунди и щяха да бъдат при него.
Няколко секунди, с които той не разполагаше.
Двата ятагана свистяха безспир и го принуждаваха да се отдръпва все по-назад и по-назад. От издатинката го делеше по-малко от метър, когато Дризт нанесе два светкавични удара, раздалечи мечовете на противника си и се хвърли към гърдите му. Злият елф се блъсна в коравия камък и лютата болка сякаш възпламени главата му. Краката му се подкосиха и той рухна на земята, убеден, че този път с него е свършено.
Само че Дризт нямаше нито време, нито желание да го убива. Още преди войникът да бе паднал, той скочи от издатинката, с надеждата, че долу го очакват мъх и плесени, а не остри скали.
Оказа се тиня, в която той се стовари с шумен плясък. Стъпи накриво и се преметна през глава, за да запази равновесие. Накрая все пак се измъкна от лепкавата прегръдка и се втурна напред, провирайки се между многобройните сталагмити, които се изпречваха на пътя му. Гледаше да не се отделя от прикритието им, убеден, че останалите елфи много скоро ще достигнат издатинката, а оттам той щеше да бъде превъзходна мишена за стрелите им.
Това обаче не бе единствената заплаха, която го грозеше — зад съседната сталагмитна редица се бе спотаил мрачен елф и следеше всяко негово движение, мъчейки се да не изостава от лудешкия му бяг. Скиталецът се скри зад поредната могила, но вместо да излезе от другата страна, рязко сви, за да пресрещне врага си. Когато достигна втория сталагмит, побърза да падне на колене и замахна за нисък удар, очаквайки, че противникът му вече е там.
Разнесе се силен звън и Сиянието отскочи, отбито от меча на злия елф. Дризт не бе успял да го изненада, поне не с този ход, ала другият ятаган полетя нагоре толкова светкавично, че противникът му, който тъкмо се канеше да отвърне на нападението, не успя да направи нищо, когато острието го прониза в гърдите. Скиталецът не можа да забие оръжието до дръжката, ала и така раната, която бе нанесъл, бе достатъчно сериозна, и войникът политна назад.
В този миг изскочи още един боец и ожесточено се нахвърли върху Дризт.
Войнският инстинкт и този път спаси скиталеца — макар да не виждаше развилнелите се мечове на противника си, двата ятагана полетяха над главата му и започнаха да ги отбиват, безпогрешни, както винаги. Успя да удържи първоначалната атака на неприятеля си, ала позицията му бе прекалено неизгодна и той побърза да призове кълбо магически мрак.
Тъмнината погълна двамата неприятели, но не успя да заглуши звънтенето на оръжията. Никой не беше ранен сериозно, а Дризт нямаше и секунда за губене. Все така на колене и с ятагани над главата, той започна да ускорява ритъма на смъртоносния им танц, като в същото време подпъхна единия крак под тялото си.