Мечът на противника му се стрелна към него, проби ризницата и одраска гърдите му. Убождането бързо го извади от мислите и му напомни, че трябва да се справя с опасностите (и загадките) една по една.
Двата ятагана отново подеха мълниеносния си танц, въртяха се и връхлитаха злия елф от всички посоки. Той обаче устоя на свирепата атака, отклони всички удари и дори успя да се предпази от крака на скиталеца, вдигнат високо за ритник, който трябваше да го събори на земята.
— Търпение — не спираше да си повтаря Дризт, ала ненадейната поява на Гуенивар и хилядите въпроси, които напираха в главата му, не му даваха покой.
Бягащият елф свърна зад поредния завой. Пантерата го следваше плътно по петите, всеки миг щеше да го настигне и в отчаянието си той се улови за близкия сталагмит и скочи от скалната тераса. Тупна в тинята, без да се нарани и тъкмо се бе навел да вдигне меча си, когато Гуенивар се стовари отгоре му и го повали в калната вода.
Злощастният войник панически размаха ръце и крака и успя да се обърне, ала вече бе твърде късно — гигантската челюст на котката се бе сключила около врата му, отнемайки му последните скъпоценни глътки въздух.
Миг по-късно Гуенивар вдигна глава от жертвата си и тъкмо се канеше да скочи обратно върху терасата, когато във въздуха затрептя гигантски пъстроцветен мехур. Тя се сниши и започна да души подозрително, докато странното вещество бързо се приближаваше към нея. Преди да успее да направи каквото и да било, то се пръсна и я обля с водопад от миниатюрни капчици, които проникнаха под козината й и я опариха.
Вярната пантера се втурна към терасата, ала скалата сякаш се отдръпна от нея и тя изрева яростно, разбрала най-сетне какво става — магическото вещество, което я бе измокрило, я връщаше обратно в собствената й равнина.
Гневният рев бързо се стопи, удавен от тихия плясък на водата в езерото и звъна на оръжията откъм скалната тераса.
Джарлаксъл се облегна на каменната стена и прибра свирката, с чиято помощ бе отстранил опасната котка, претегляйки в ума си последиците, които този неочакван развой на събитията щеше да има. После преспокойно вдигна единия си крак, за да отръска полепналата по ботуша му кал и отново насочи вниманието си към кипящата битка, убеден, че Дризт До’Урден много скоро ще бъде пленен.
Кати-Бри бе хваната натясно в клисурата — насреща й двама елфи се бяха притаили зад няколко високи могили и я обстрелваха с миниатюрните си арбалети; вляво от нея, в подножието на хълма, се бе скрил трети войник и също я обсипваше с дъжд от стрели. Младата жена стоеше плътно долепена до един сталагмит и макар той да я предпазваше от отровните стрелички на враговете, злокобният писък, с който те прорязваха въздуха, я караше да се чувства неприятно уязвима. От време на време се чуваше и песента на Таулмарил, ала Мрачните се бяха скрили твърде добре и среброперите стрели отскачаха, спирани от многобройните скали.
Една от стреличките одраска Кати-Бри по коляното, друга прелетя толкова близо, че я принуди да се сниши почти до земята в поза, от която не можеше дори да вдигне лъка си. Именно в този момент усети, че я обзема страх и почувства как гибелта неумолимо пристъпва към нея. Никога нямаше да успее, не и срещу трима опитни и прекрасно въоръжени елфически войни.
Поредната стреличка се заби в подметката на ботуша й, но не можа да я пробие. Кати-Бри пое дълбоко дъх и започна да си повтаря, че трябва да събере сили и да отвърне на нападението, че не може да се крие безкрайно и така още да улесни противниците си. Животът й — и този на Дризт — зависеха от това!
Мисълта за скъпия приятел й вдъхна кураж, тя се надигна и стреля. Не можа да сдържи гневното си проклятие, когато за пореден път не уцели — враговете се бяха прикрили твърде добре.
Или пък не бяха? Внезапно младата жена се хвърли към задната част на сталагмитовата горичка, като внимаваше да не се излага на стрелите на притаения в подножието на хълма войник. Така представляваше прекрасна мишена за арбалетите на двамата елфи пред себе си… разбира се, при условие, че те изобщо успееха да се прицелят.
Тетивата на Таулмарил звънтеше безспир, среброперите стрели се сипеха като дъжд върху сталагмитите и разпръскваха водопад от ярки искри и пламтящи парченца, откъснати от яките скали.