Мощната канонада не секваше нито за миг и не даваше възможност на двамата бойци, скрити зад могилите, да отвърнат на удара. Най-сетне те не издържаха и се втурнаха към клисурата. Не бяха направили и две крачки, когато единият рухна със стрела в гърба.
Кати-Бри се прицели в другаря му, ала преди да опъне тетивата, усети остро убождане в крака. Извърна се рязко и само на няколко метра от себе си видя един елф да я наблюдава с доволна усмивка.
Без да губи и миг, тя вдигна Таулмарил. Самоувереното изражение на войника отстъпи място на всепоглъщащ ужас, когато сребърната стрела изсвири във въздуха, заби се в лицето му и го запрати далече назад.
Кати-Бри веднага издърпа стреличката от крака си и като стисна зъби, за да превъзмогне парещата болка, се огледа наоколо. Нямаше как да е сигурна дали елфът, когото току-що бе убила, е същият, който допреди малко я дебнеше от подножието на хълма, ала вече усещаше отровата да пълзи във вените й и разбираше, че няма време да проверява за спотаени наблизо врагове. Събирайки цялата си воля, тя се изкатери по неравната стена на клисурата и много скоро вече тичаше по тераската, мъчейки се да потисне надигащата се вълна на гадене и замайване.
Сиянието приклещи меча на злия елф и рязко се завъртя. Опрени едно в друго, двете оръжия се извиха и започнаха да описват широки кръгове във въздуха. Мрачният войн се опита да провре втория си меч покрай вплетените остриета, ала Дризт го очакваше и светкавично го отби.
После ускори ритъма, с който се въртяха двете оръжия и на свой ред започна да напада с другия си ятаган. Изкусните удари принуждаваха противника му да се отдръпва все по-назад и той едва съумяваше да пази равновесие. Много по-пъргав от него, скиталецът с лекота поддържаше танца на Сиянието и постепенно започна да печели надмощие.
Неприятелят му напрегна мускули и увеличи натиска върху Сиянието… точно както опитният Дризт очакваше. В мига, в който ятаганът и мечът се издигнаха пред очите му, той рязко отдръпна оръжието си, смени посоката и удари елфическото острие от външната страна. Изненадан от внезапното движение, злият елф се олюля и не можа да удържи напора на Сиянието.
Мечът му политна настрани, повличайки го със себе си. Опита да вдигне другото си оръжие, за да се предпази, ала Дризт бе по-бърз и светкавично го прониза в корема.
Мрачният войн политна назад, пръстите му се разтвориха и мечът издрънча върху пода.
В този миг се разнесе силен вик и Дризт усети как някой го блъсва към каменната стена. Успя да запази равновесие и рязко се обърна, вдигнал двата ятагана пред себе си.
Ентрери! Скиталецът зяпна от смайване и неволно сведе оръжие.
Най-сетне Кати-Бри съзря Дризт, видя и как противникът му рухна сразен, притискайки ранения си корем с две ръце. От устните й се откъсна отчаян вик, когато отнякъде изскочи още една фигура и с всички сили се блъсна в приятеля й. Младата жена вдигна Таулмарил, но се разколеба, когато осъзна, че ако тялото на нападателя не успееше да спре стрелата, тя най-вероятно щеше да прониже и Дризт. Освен това вцепеняващата отрова вече си казваше думата и тя с мъка се държеше на крака, борейки се да потисне надигащата се черна вълна.
С готов за стрелба лък, тя бавно се запрепъва напред, а двадесетината метра, които я деляха от скиталеца, й се струваха като неизбродими мили.
Зелена светлина обля сабята на Ентрери и още по-ясно разкри лицето му. Ала как бе възможно, не спираше да се пита скиталецът. Нали сам той беше победил палача и го бе оставил да умре в брулената от свирепи ветрове клисура край Митрил Хол?
Очевидно някой се бе погрижил това да не се случи.
Сабята полетя надолу, към бедрото на Дризт, после се стрелна нагоре и замалко не се вряза между очите му.
Елфът се опита да си възвърне равновесието и хладнокръвието, ала Ентрери вдигна оръжия и се нахвърли върху него със свирепо ръмжене. Кракът на палача се стовари върху коляното му и той трябваше да отскочи от стената, за да избегне свирепия удар на сабята, който запали диря от зеленикави искри след себе си.
Бърз като светкавица, убиецът повтори движението на противника си и замахна с кортика, който държеше в другата си ръка. Дризт успя да го избие, ала юмрукът на Ентрери се провря покрай Сиянието и се стрелна към главата му.
Миг преди пестникът на палача да се стовари върху лицето му, Дризт осъзна, че противникът му е очаквал, дори се е надявал, битката да се развие по този начин.