Замаян, той политна назад и само тясната сталагмитна колона зад гърба му го задържа да не падне от терасата. Ентрери яростно се нахвърли отгоре му и сред взрив от сини и зелени искри, изби Сиянието от ръката му.
Другият ятаган отклони връхлитащата сабя, ала преди Дризт да вдигне падналото си оръжие, кракът на Ентрери се протегна и го изрита от скалата.
Още не си бе възвърнал равновесието, но време за губене нямаше и като стисна леденото острие, елфът замахна. Ентрери с лекота го пресрещна и на свой ред нанесе свиреп удар в корема на противника си.
После рязко вдигна сабята си, повличайки ятагана със себе си. Двубоят все повече заприличваше на партия шах — макар да се бе хвърлил в ожесточена атака, палачът нито за миг не изоставяше и защитата си. Сабята и ятаганът политнаха настрани и Ентрери яростно се нахвърли върху омразния си враг. Главата на Дризт отхвръкна назад от свирепия удар и се блъсна в коравия камък. В същото време сабята отново се стовари върху ледения ятаган и го отдалечи още повече. Застанал напълно безпомощен, с вдигната ръка и очи, вперени в убиеца, който се готвеше за последния, фатален удар, Дризт разбра, че е обречен. С последни усилия се претърколи настрани, точно в мига, в който сабята се стрелна към него. Мощното оръжие разкъса тъмнозеления плащ, проби джуджешката ризница и се впи в ръката му.
Тежко ранен, той политна от скалната тераса и се строполи с лице в тинята.
Съзрял неочаквано движение с крайчеца на окото си, Ентрери побърза да отскочи встрани. Край лицето му прелетя сноп сребърни искри и го остави задъхан, опитващ да се добере до кортика, който появилата се изневиделица стрела бе избила от ръката му.
— Дризт! — извика Кати-Бри, надмогнала умората и замайването, когато скиталецът рухна пред очите й.
С меч в ръка, омаломощената жена ускори крачка, раздвоявана между желанието да посече Ентрери и да скочи при падналия си приятел.
Когато достигна мястото обаче, се оказа, че няма кой знае какъв избор — очевидно незасегнат от изстрела, убиецът се хвърли срещу нея и тя бе принудена да се защитава.
С тракащи зъби и замъглени от сълзи очи, Кати-Бри отби първия удар на Ентрери и посегна към изумрудената кама, която висеше на кръста й. Ала скверната отрова, която пъплеше в тялото й, бързо надвиваше притока на адреналин и забавяше движенията й. Някак си успя да сключи пръсти около изумрудената дръжка, ала в същия миг почувства как избиват меча й, а острият връх на кортика приковава ръката върху дръжката на камата.
В същото време сабята на Ентрери проблесна заплашително пред лицето й.
Това беше краят, разбра Кати-Бри. Звездната светлина помръкна, сетивата започнаха да я изоставят едно по едно и много скоро единственото, което усещаше, бе острието на сабята, потъващо в нежната кожа на врата й.
Глава 19
Глупава гордост
— Жив е — съобщиха пръстите на Мрачния войн, който бе слязъл, за да огледа тялото на Дризт.
Джарлаксъл му даде знак да обърне скиталеца така, че главата му да бъде над повърхността на водата, после отправи поглед към езерото. Не му беше никак трудно да се досети, че шумът от битката бе достигнал до другия бряг, предположение, което се превърна в твърда увереност, когато в далечината съзря характерните светлосини отблясъци на летящите дискове, използвани от матроните — майки при разходките им из града. Този път обаче, дисковете водеха войниците на Баенре.
— Не го пипай повече — нареди наемникът на своя войник, — нито него, нито оръжията му.
После, сякаш внезапно му бе хрумнало нещо, той извади вълшебната си свирка, обърна се към Дризт и я поднесе към устните си. Отговорът бе точно какъвто очакваше — пазителят носеше магическа ризница и оръжия, изкусно изработени, като да бяха излезли изпод ръцете на най-добрия Мрачен майстор. Наемникът въздъхна с копнеж, когато усети мощта, заключена в сърцето на Сиянието. С радост би прибавил прекрасния ятаган към богатата си колекция от скъпоценни оръжия, ала всички в Мензоберанзан знаеха, че Дризт До’Урден се бие с два ятагана и ако единият изчезнеше, Джарлаксъл щеше да си има сериозни неприятности с матрона Баенре.
Скиталецът не носеше друго магическо снаряжение, ала един предмет засия в цветовете, издаващи омайващо вълшебство, и привлече вниманието на лукавия наемник — това бе точно вида магия, от която той можеше да се възползва по-добре от всеки друг.