Войникът обърна безчувственото тяло на Дризт така, че главата му да бъде над калната вода, и се накани да скочи върху терасата, ала Джарлаксъл го спря:
— Вземи медальона — безмълвно нареди той.
Боецът се обърна и едва сега забеляза светлосините дискове, които бързо се приближаваха откъм езерото.
— Баенре? — тихичко попита той и вдигна поглед към главатаря си.
— Нека открият онзи, когото търсят — все така на езика на жестовете обясни наемникът. — И нека матрона Баенре знае чия е заслугата за пленяването на Дризт До’Урден.
Ентрери изобщо не се интересуваше коя елфическа жрица се кани да посече този път. Той просто следваше указанията на Бреган Д’аерте, а жената пред него (досущ като надзирателката в гъбената къщурка) се бе намесила в работата им и сама се бе превърнала в нежелан свидетел.
Внезапно се сепна, зърнал дръжката на добре позната изумрудена кама да се подава от колана на неприятелката му.
Изпитателният му поглед внимателно обходи лицето на мнимата жрица, докато оръжието му бавно пълзеше нагоре-надолу по гърлото й и оставяше капчици кръв след себе си. Едно рязко движение и сабята леко повдигна невидимата до този миг маска.
— Какво правиш тук? — ахна той, искрено изумен от неочакваната й поява в недрата на земята.
Убеден бе, че младата жена не е дошла в Мензоберанзан заедно с Дризт — съветник Фърбъл от Блингденстоун би я споменал, а и Джарлаксъл със сигурност щеше да научи за пристигането й.
И все пак, ето че се бе появила тук, и то в разгара на битката!
Палачът отдръпна острието от врата й и лекичко докосна брадичката, отмествайки вълшебната маска.
Кати-Бри трескаво се опита да потисне надигащата се паника. Имаше чувството, че се е върнала назад във времето, към дните, когато бе пленница на Артемис Ентрери, а ужасът, който той й вдъхваше, я смразяваше до мозъка на костите — нечовешки страх, който никой друг — та бил той дракон или демон от скверния Тартар — не бе в състояние да предизвика.
Жестокият убиец отново беше пред нея и нехайно прокарваше върха на сабята си по голото й гърло.
— Какъв късмет! — каза Ентрери и по устните му заигра зла усмивка, докато се опитваше да реши как най-добре да се възползва от този неочакван подарък на съдбата.
За миг Кати-Бри се поколеба дали да не скочи от скалата — ако се намираше на някой чукар, извисил снага на стотици метри над земята, със сигурност щеше да го стори! Усети как косъмчетата по врата й настръхват, капчици студена пот оросиха челото й.
— Не! — неволно изрече тя на глас и Ентрери учудено се взря в нея.
— Не? — повтори, без да разбира, че младата жена просто бе изрекла мислите си на глас.
Кати-Бри го измери с леден поглед.
— Значи оцеля — безстрастно подхвърли тя. — Оцеля и дойде да живееш сред себеподобните си.
По лицето на убиеца пробяга мрачна сянка и младата жена се досети, че думите й са го жегнали. Разгневен от дързостта, той я удари с дръжката на сабята, оставяйки грозна драскотина върху бузата й.
От носа й потече кръв и тя политна назад. Успя да се задържи на крака и впери нетрепващ поглед в палача — нямаше да му достави удоволствието да я види трепереща от ужас, не и този път!
— Ще те убия заради тези думи — изсъска той. — Бавно и мъчително!
Младата жена се изсмя в лицето му:
— Направи го — предизвика го тя. — Ала вече не можеш да ме изплашиш, не и след като се убедих, че Дризт е по-добрият от двама ви!
Черна вълна на ярост заля Ентрери и той с мъка се сдържа да не я прониже в гърдите.
— Беше по-добрият — поправи я и хвърли зъл поглед към ръба на терасата.
— Неведнъж съм виждала и двама ви да рухвате — отвърна тя с цялата увереност, на която бе способна в този страшен миг. — Няма да повярвам в смъртта ви, докато със собствените си пръсти не докосна ледените ви тела!
— Дризт е жив — прошепна някой на Общия език и миг по-късно Джарлаксъл, придружаван от двама свои войници, се присъедини към палача.
Единият от бойците поизостана, за да довърши гърчещия се от болка елф, когото Дризт бе ранил в корема.
Все още разяждан от изпепеляващ гняв, Ентрери замахна за нов удар, ала този път Кати-Бри успя да вдигне вдървената си десница и ловко отклони оръжието му.
Джарлаксъл, който с интерес се взираше в лицето на младата жена, побърза да застане между тях.