— В името на Лолт и всичките й паяци! — възкликна той и лекичко докосна кървавата резка върху бузата й.
— Баенре много скоро ще бъдат тук — обади се един от войниците на езика на Мрачните.
— Да, да — разсеяно отвърна наемникът, все още на Общия език — личеше си, че цялото му внимание е погълнато от неочакваната „гостенка“ от Повърхността. — Време е да се махаме оттук.
Кати-Бри вирна глава, готова да посрещне смъртта с достойнство. Вместо това, Джарлаксъл се пресегна и свали магическата диадема от челото й. Всичко наоколо потъна в непрогледен мрак и тя дори не се опита да протестира, когато й отнеха Таулмарил, заедно с колчана сребърни стрели. Някой грубо откачи изумрудената кама от кръста й и тя се досети, че трябва да е бил истинският й собственик.
Железни, ала учудващо нежни пръсти се сключиха около лакътя й и я поведоха нанякъде… някъде далече от падналия Дризт.
Отново в плен, горчиво си мислеше скиталецът. Само че този път съвсем не го очакваше радушния прием, който бе срещнал в Блингденстоун. Беше попаднал в лепкавата мрежа на паяците, беше поднесъл на мрачните си събратя наградата, към която те така силно се стремяха — самия себе си.
Беше прикован о някаква стена и трябваше да стои изправен на пръсти, за да не увисне на изранените си китки. Не помнеше как се е озовал в тази тъмна и мръсна стая, нито откога стои в това положение, ала ръцете му бяха покрити с огромни мехури и пареха жестоко, сякаш кожата се бе смъкнала от месото. Усещаше остра болка в лявото рамо, както и неприятно смъдене по гърдите и предмишницата, там, където го бе засегнала сабята на Ентрери.
Все пак някой (вероятно една от жриците) очевидно се беше погрижил за него — раната трябва да бе почистена и намазана с някакъв мехлем, защото сега съвсем не изглеждаше толкова зле, колкото в началото. Това никак не го успокои, тъй като знаеше обичая на събратята си да принасят на Лолт само жертви в отлично физическо състояние.
Ала не болката и не безсилието го тревожеха, докато отчаяно се мъчеше да потисне нарастващата си тревога. В крайна сметка, не можеше да отрече, че през цялото време бе очаквал да бъде заловен; надявал се бе, че като даде живота си, ще спаси приятелите си и ще осигури спокойствието на Сребърните зали. Много отдавна се бе примирил с мисълта, че ще умре, още в мига, в който напусна Митрил Хол. Защо тогава притеснението като червей гризеше гърдите му?
Невзрачното помещение, в което се намираше, си беше най-обикновена килия — по стените висяха окови, а на тавана бе окачена метална клетка. Нямаше много време да оглежда обстановката, защото в този момент желязната врата изскърца и се отвори, за да пропусне две елфически жени, които почтително застанаха до входа.
Дризт стисна зъби и вирна глава, готов да срещне смъртта с достойнство.
В стаята пристъпи един илитид.
Скиталецът зяпна от смайване, ала бързо се овладя. Какво търсеше един крадец на мисли тук, сепна се той, но после се досети, че трябва да бе затворен в тъмницата на Баенре… а това не вещаеше нищо добро както за него, така и за приятелите му.
Две жрици (едната беше дребна и не особено красива, с ъгловато, зло лице, смръщено в постоянна гневна гримаса; другата беше доста по-едра и величествена, и също така страховита) последваха илитида в стаята. Миг по-късно в тъмницата доплува светлосин диск, върху който се бе настанила самата първа матрона, по-съсухрена и изпита отвсякога. От едната й страна вървеше друга свещенослужителка — макар и по-млада и красива, тя бе същинско копие на майка си. Малката групичка се допълваше от двама мъже, войници, поне доколкото личеше от дрехите и оръжията им.
Синкавата дрезгавина, разпръсквана от диска на матрона Баенре, даде възможност на Дризт да настрои зрението си към видимата част на спектъра… и първото, което видя, бяха купчинка кости, белеещи се между тежките окови до него.
Извърна Очи и отново се вгледа в посетителите си. По-младият от мъжете привлече вниманието му — Берг’инйон! Нямаше как да го сбърка, та нали бяха учили заедно в Академията. Младият Баенре беше един от най-добрите, всъщност втори… винаги втори след Дризт До’Урден.
Трите по-млади жрици обградиха диска на матроната — майка, а двамата войници се присъединиха към жените, застанали край вратата. За изненада и притеснение на скиталеца, илитидът се приближи към него и плъзна гнусните си пипала по лицето му. Преди време Дризт бе виждал със собствените си очи как едно такова създание изсмуква мозъка на друг мрачен елф и сега с мъка сдържаше ужаса и отвращението си.