— Ти си само част от онова, към което се стремим, но с твоя помощ най-сетне ще се доберем и до него. Митрил Хол ще падне в ръцете ни много по-лесно сега, когато най-могъщият съюзник на крал Бруенор Бойния чук вече не може да му се притече на помощ. И каква ирония — именно този съюзник ще ни открие слабостите на джуджешката твърдина!
Старата матрона замълча, сякаш за да се наслади докрай на този миг, после се обърна към илитида:
— Метил! — заповеднически изрече тя и гнусното създание пристъпи напред.
Дризт здраво стисна очи, ала четирите пипала вече пъплеха по лицето му и сякаш търсеха нещо.
Той изкрещя от ужас и рязко отметна глава назад, дори успя да отхапе един от лепкавите израстъци.
Крадецът на мисли се отдръпна.
— Дък-Так! — нареди матрона Баенре и Вендес нетърпеливо се втурна напред.
Юмрукът, облечен в твърда, медна обковка, се стовари върху бузата на скиталеца, после пак и пак. С всеки нов удар, жестоката жрица се опиваше все повече и повече.
— Наистина ли трябва да бъде в съзнание? — умоляващо попита тя.
— Достатъчно! — гласът на старата матрона сякаш долетя от нейде много далече или поне така се стори на омаломощения Дризт.
Вендес го зашлеви за последно, после отвратителните пипала отново запълзяха по лицето му. Опита да се противопостави, искаше да се дръпне назад, ала нямаше сили дори да отвори очи.
Пипалата се впиха в кожата му и по лицето му пробягаха вълни скверна енергия.
Писъците на Дризт през следващите десетина минути бяха съвършено инстинктивни, породени от най-първичен ужас, докато илитидът тършуваше в съзнанието му и му изпращаше страховити образи, които го сковаваха и обричаха на неуспех всеки опит да се защити. Чувстваше се гол и беззащитен, струваше му се, че са му отнели най-съкровените чувства.
През цялото време, докато трая мъчението, Дризт (макар да не го знаеше) храбро се съпротивляваше. Най-сетне пипалата се отлепиха от лицето му, а Метил се обърна към матрона Баенре и сви рамене.
— Какво научи? — настоя тя.
— Много е силен — телепатично отвърна крадецът на мисли. — Трябва ми още време.
— Продължавай тогава! — сопна се матроната.
— Това ще го убие — възрази Метил с клокочещ глас. — Утре.
Старата матрона се замисли за миг и кимна в знак на съгласие. После се обърна към Вендес и щракна с пръсти.
Жестоката жрица не чака втора покана и веднага се залови за работа.
Няколко минути по-късно Дризт се свлече на земята, а безсъзнанието го заля като черна вълна.
Глава 20
Лични планове
— Ами жената? — нетърпеливо попита Триел, докато нервно кръстосваше личните покои на Джарлаксъл, които се помещаваха в скривалището на Бреган Д’аерте в Хищния процеп.
— Обезглавихме я — преспокойно излъга наемникът.
Знаеше, че Триел непременно използва някаква магия за откриване на лъжи, ала бе сигурен, че с лекота може да заобиколи хитрините й.
— Тя беше най-малка дъщеря и то на един от по-нископоставените домове.
Триел се закова на място и втренчи яростен поглед в лукавия си събеседник. И двамата прекрасно знаеха, че жрицата изобщо няма предвид онази жена, незначителната Кариса Х’кар. Както беше наредено, и Кариса, и останалите надзиратели от острова, бяха убити, ала до ушите на Триел беше стигнала мълва за още една жена и за загадъчна гигантска котка.
Само че тази игра се отдаваше на Джарлаксъл по-добре, отколкото на когото и да било другиго. Удобно облегнат в мекия си стол, той седеше зад писалището и я наблюдаваше невъзмутимо.
Избухливата Триел се спусна към него, блъсна краката му (които той както обикновено бе покачил върху дървения плот) и като се приведе над бюрото, доближи лице на сантиметри от неговото. Отнейде встрани долетя тихо прошумоляване, после още едно откъм пода — Джарлаксъл със сигурност се беше обградил с многобройна стража, скрита зад тайни проходи и готова да му се притече на помощ начаса.
— Не тази жена — просъска Триел, мъчейки се да запази самообладание.
Тя беше матрона — повелителка на най-висшата школа в Академията, най-голямата дъщеря на първия дом в Мензоберанзан, както и върховна жрица, радваща се (поне доколкото знаеше) на пълната подкрепа на Кралицата на паяците. Не се боеше от Джарлаксъл и войните му, ала никак не й се щеше да предизвиква гнева на майка си… което неизбежно щеше да се случи, ако в яростта си убиеше безценния с уменията и връзките си наемник. Не по-малко страшно щеше да бъде наказанието на старата Баенре, ако заради избухливата й дъщеря между първия дом и полезните Бреган Д’аерте започнеше скрита война, или се установяха хладни и недружелюбни отношения.