Не можеше да му стори нищо, а той не само го разбираше, но и несъмнено щеше да се възползва от безсилието й по-добре, отколкото който и да било друг.
Съвършен артист както винаги, наемникът си придаде сериозен вид и като свали шапка, прокара пръсти по голата си глава.
— Скъпа Триел — спокойно отвърна той. — Кълна се, че всички елфи на Острова на ротите бяха мъже… освен разбира се, ако сред войните на Баенре не е имало и жени.
Триел направи крачка назад и гневно прехапа устни, чудейки се как да постъпи. Доколкото можеше да прецени, Джарлаксъл не лъжеше — или беше открил начин да устои на магията, или просто казваше истината.
— В противен случай непременно щях да ти докладвам — добави той и магията на жрицата веднага долови очевидната лъжа.
Лукавият наемник с мъка се удържа да не се разсмее. Беше го направил съвсем съзнателно и целенасочено — искаше Триел да е сигурна, че магията действа. Този рунд беше негов.
— Говори се и за някаква огромна котка — упорстваше жрицата.
— Превъзходно животно! — съгласи се Джарлаксъл. — Притежание на някой си Дризт До’Урден… ако съм чел внимателно историята на изменника. Нарича се Гуенивар, твърди се, че я е взел от мъртвото тяло на Масой Хюнет, след като го победил в битка.
— Чух, че котката, тази Гуенивар, също била на Острова на ротите — нетърпеливо поясни Триел.
— Точно така — кимна наемникът и извади малка метална свирка изпод дрехите си. — Беше на острова, но после се превърна в мъгла и изчезна.
— А предмета, с чиято помощ се призовава?
— Дризт е у вас, скъпа ми Триел — меко й напомни Джарлаксъл. — Нито аз, нито някой от моите бойци сме се доближавали до него, освен, за да се бием. А ако поне веднъж си наблюдавала Дризт До’Урден с оръжия в ръка, значи и сама разбираш, че тогава изобщо не ни беше до това да претърсваме джобовете му.
По лицето на Триел се изписа недоверие.
— А, да! — поправи се наемникът, сякаш едва сега се бе сетил за тази незначителна подробност. — Един от бойците ми наистина отиде при него след края на битката, но, уверявам те, не е взимал никаква статуетка.
— И нито ти, нито някой от войниците ти сте намирали ониксова фигурка?
— Да.
И този път в думите на наемника нямаше лъжа и все пак, котката наистина се бе появила на острова, а Баенре не бяха видели и следа от ценната статуетка. Някои предполагаха, че Дризт я е изпуснал при падането си и тя е потънала дълбоко в тинята. Вярно е, че никое от магическите им приспособления не бе успяло да я открие, но това сигурно беше заради езерото. Спокойни на повърхността, мрачните води на Донигартен се славеха с мощните течения, които вълнуваха дълбините му и страховитите чудовища, спотаени там.
Въпреки това, Триел не беше доволна. Джарлаксъл я беше надхитрил за пореден път. Думите му звучаха убедително, ала доверието на жрицата в източниците, които бяха съобщили за жената и котката, бе също толкова силно, колкото и недоверието, което хранеше към лукавия наемник.
Недоволното изражение, което се изписа по лицето й, изненада дори Джарлаксъл — гордата жрица обикновено добре криеше чувствата си.
— Всичко продължава по план — неочаквано каза тя. — Матрона Баенре подготвя пищна церемония, която ще стане още по-великолепна сега, когато се сдоби със съвършената жертва.
Джарлаксъл се замисли над думите и най-вече над мрачния тон, с който бяха изречени. Дризт, първоначалната връзка с Митрил Хол, вече бе в ръцете им, а ето че матрона Баенре нямаше никакво намерение да се откаже от похода срещу Сребърните зали. Как ли щеше да погледне на това Лолт, не можеше да не се запита наемникът.
— Не смяташ ли, че майка ти внимателно ще премисли нещата, преди да предприеме каквото и да било? — спокойно отвърна той.
— Животът й е към своя край — грубо отвърна Триел. — Тя жадува да завладее джуджешката твърдина и няма да си позволи да умре, преди да го постигне.
Джарлаксъл замалко не се изсмя с глас — „няма да си позволи да умре“. После обаче се замисли за престарялата матрона — майка и разбра, че дъщеря й говори напълно сериозно. Ивонел Баенре отдавна трябваше да почива в гроба, а ето че беше жива и до този миг успешно надвиваше смъртта. Навярно Триел има право, каза си той. Майка й сигурно усещаше, че годините й са преброени и се канеше да се впусне в този поход, без да се интересува от последствията. Наемникът обичаше хаоса и войната, ала онова, което старата матрона си бе наумила, трябваше да се обмисли сериозно и задълбочено. Той истински харесваше живота си в Мензоберанзан и сега с тревога се запита дали с действията си матрона Баенре не излага всичко това на опасност?