С тези думи той излезе от стаята, затвори вратата и пое по коридора, а ботушите му шумно зачаткаха по каменния под — искаше Ентрери да е сигурен, че наистина е останал сам с Кати-Бри. Бръкна в джоба си и по лицето му се разля широка усмивка, когато откри, че магическата диадема вече не е там. Точно както очакваше.
Беше посял семената на хаоса; сега можеше да се отдръпне и доволно да наблюдава как покълват и дават плод.
Глава 21
Разбулване
Кати-Бри и Ентрери дълго се взираха един в друг, без да продумат. За първи път оставаха сами след битката на Острова на ротите и по изражението на лицето му, младата жена разбра, че е намислил нещо.
Все така безмълвно, палачът вдигна ръка и Котешкото око проблесна в синия светлик на стаята.
Кати-Бри учудено повдигна вежди, недоумявайки какво го бе накарало да рискува и да открадне магическия предмет от опасния наемник.
— И ти си пленник, точно както и аз — отсече тя най-сетне. — Правиш това, което той ти нареди.
— Не ми харесва как звучи тази дума — спокойно отвърна Ентрери. — Пленник. Внушава усещане за безпомощност, а повярвай ми, аз никога не съм безпомощен.
Това си беше чиста проба самохвалство, примесено със зрънце надежда, каза си Кати-Бри, но предпочете да запази тази мисъл за себе си.
— И какво смяташ да правиш, когато Джарлаксъл открие липсата на диадемата? — попита тя вместо това.
— Дотогава вече ще танцувам на Повърхността — хладно отговори палачът.
Кати-Бри изпитателно се вгледа в него. Ето че го беше изрекъл на глас, ясно и без заобикалки. Ала защо диадемата? — не спираше да се чуди тя. Внезапно я обзе страх. Навярно Ентрери беше решил, че звездният светлик ще му бъде по-полезен от инфрачервеното зрение, или пък имаше намерение да използва и двете. Едно обаче беше сигурно — никога не би казал, че възнамерява да избяга, ако имаше намерение да я остави тук… жива.
— Нямаш нужда от нея — отбеляза младата жена, мъчейки се да овладее треперещия си глас. — Инфрачервеното зрение е напълно достатъчно.
— Аз нямам, но ти — да — при тези думи Ентрери подхвърли магическия предмет.
Кати-Бри го улови, ала вместо да си го сложи, погледна палача право в очите и твърдо каза:
— Не мога да те изведа до Повърхността. Добрах се дотук, само защото Гуенивар и медальонът ми помогнаха да открия следите на Дризт.
Ентрери дори не трепна.
— Казах, че не мога да те изведа оттук — повтори Кати-Бри.
— Ала Дризт може — спокойно отвърна убиецът. — Предлагам ти сделка, която няма как да откажеш. Ще измъкна и двама ви с Дризт от Мензоберанзан, а вие ще ми покажете пътя до Повърхността. Щом стигнем там, всеки ще поеме по своя път и дано съдбата никога повече не ни среща!
Младата жена дълго време мълча, мъчейки се да осмисли смайващото предложение.
— И защо смяташ, че ще ти се доверя? — проговори тя най-сетне.
Ентрери не отговори, а и защо да го прави — Кати-Бри беше затворена в някаква стаичка в самите недра на земята, заобиколена от жестоки елфи на мрака, които желаеха смъртта им, по всичко личеше, че положението на Дризт е дори още по-тежко. Каквото и да кроеше Ентрери, със сигурност не можеше да е по-страшно от заплахата, която грозеше двамата приятели в този момент.
— Ами Гуенивар и Таулмарил? — попита тя.
— Лъкът е у мен, както и колчанът ти — успокои я палачът. — Пантерата е у Джарлаксъл.
— Няма да тръгна без Гуенивар — отсече младата жена.
Ентрери не повярва на ушите си — сигурно се шегуваше!
Кати-Бри хвърли диадемата в краката му, после седна върху малката масичка зад себе си и предизвикателно скръсти ръце.
Убиецът недоумяващо местеше поглед от нея към магическия предмет и обратно.
— Мога да те принудя — заплаши я той.
— Ако си мислиш, че ще успееш, значи дълбоко се заблуждаваш — отговори тя. — И двамата знаем, че имаш нужда от мен, за да избягаш, а аз няма да ти помогна — нито заради себе си, нито дори заради Дризт — ако Гуенивар не е с нас.
И като помълча малко, изигра последната си карта:
— И знай, че и Дризт мисли като мен. Гуенивар е приятелка и на двама ни, а ние никога не изоставяме приятелите си!
Ентрери небрежно подпъхна палеца на крака си под сребърната верижка на диадемата и я подхвърли към масичката. Кати-Бри я улови и този път си я сложи. Без да каже и дума, палачът й даде знак да не мърда и излезе от стаята.