НА ОБЩЕСТВЕНАТА БИБЛИОТЕКА
НА ДЖЪНКШЪН СИТИ
ВИ НАПОМНЯТ, ЧЕ
ОТ 6 ДО 13 АПРИЛ Е
НАЦИОНАЛНАТА СЕДМИЦА
НА БИБЛИОТЕКИТЕ ЕЛАТЕ ДА НИ ВИДИТЕ!
„Знаел ли съм това? — почуди се Сам. — Затова ли съм хванал точно тази кутия? Дали подсъзнателно съм си спомнил, че втората седмица на април е Националната седмица на библиотеките?“
„Ела с мен — отговори един неясен, шепнещ глас. — Ела с мен, синко… аз съм полицай.“
Целият настръхна; потрепери. Отхвърли и въпроса, и този фантомен глас. Все пак всъщност нямаше значение защо е избрал броевете на „Газет“ от април 1981. Важното беше, че го беше направил и това беше късмет.
Можеше да бъде късмет.
Бързо превъртя колелото на 6 април и видя точно това, на което се беше надявал. Най-отгоре, над заглавието, с червен цвят беше написано:
СЪДЪРЖА СПЕЦИАЛНА БИБЛИОТЕЧНА ПРИТУРКА
Сам премина на притурката. На първата страница на притурката имаше две снимки. Едната беше на външния вид на библиотеката. На другата беше показан Ричард Прайс — главният библиотекар, който стоеше до бюрото за взимане на книги и нервно се усмихваше към камерата. Изглеждаше точно така, както го беше описала Наоми Хигинс — висок мъж с очила, на около четирийсет, с тесни, малки мустаци. Сам повече се интересуваше от фона. Виждаше се висящият таван, който така го беше шокирал при второто му пътешествие в библиотеката. Значи ремонтът беше направен преди април 1981 година.
Очерците бяха точно от този вид, които беше очаквал — задъхани поздравления към самите себе си. Четеше „Газет“ вече шест години и добре познаваше стила на редакцията, който сякаш казваше: „Вижте ни какви сме веселяци?“. Имаше информационни (и доста задъхани) статии за Националната библиотечна седмица, за Лятната програма за четене, за Книгомобила на Джънкшън сити и за учредяването на нов фонд, което току-що беше започнало. Сам ги прегледа набързо. На последната страница на притурката намери един много по-интересен очерк, написан от самия Прайс. Заглавието му беше
ОБЩЕСТВЕНАТА БИБЛИОТЕКА НА ДЖЪНКШЪН СИТИ
Сто години история
Радостта на Сам не трая дълго. Името на Арделия го нямаше. Той посегна към ключа, за да пренавие филма, после спря. Видя място, на което се споменаваше за проекта за ремонт — той се беше провел през 1970 — а имаше и още нещо. Нещо наистина странно. Сам започна да чете последната част от словоохотливата историческа бележка на господин Прайс — този път по-внимателно.
„В края на Голямата депресия нашият съвет гласува 5000 долара за поправка на сериозна повреда във водопровода на библиотеката, причинена през време на наводнението от 1932, а г-жа Фелиция Кълпепър пое поста на главен библиотекар, като изпълняваше задълженията си безплатно. Тя неотклонно следваше целта си — една съвършено преобразена библиотека, която да служи на бързо разрастващия се град.
Г-жа Кълпепър се оттегли през 1951 и отстъпи мястото си на Кристофър Лавин — първия библиотекар на Джънкшън сити, завършил библиография. Г-н Лавин основа Фонда в памет на Кълпепър, в който през първата година бяха събрани над 15 000 долара за придобиване на нови книги и Обществената библиотека на Джънкшън сити премина в новото време!
Скоро след като поех поста главен библиотекар през 1964, моята главна цел стана основният ремонт. Средствата, необходими за постигането на тази цел, най-сетне бяха събрани в края на 1969 и макар че построяването на това прекрасно здание, на което днес се радват «книжните плъхове» на Джънкшън сити, беше подпомогнато както с градски, така и с федерални средства, проектът нямаше да бъде осъществен без помощта на онези доброволци, които по-късно можеха да се видят, размахващи чукове или режещи с триони през време на месеца «Да построим библиотеката си» през август 1970!
Други, забележителни проекти през 70-те и 80-те години бяха…“
Сам замислено вдигна поглед. Реши, че във внимателно написаната, раздута история на Градската библиотека нещо липсва. Не, като помисли по-внимателно, „липсва“ не беше точната дума. От това есе Сам Пийбълс заключи, че Прайс е бюрократ от най-чиста проба — може би приятен човек, но все пак бюрократ, — а такива хора не пропускат нищо, особено когато се занимават с предмети, които са близки до сърцата им.
Значи не липсваше. Беше скрито.
Това не променяше много нещата, казано хро-но-ло-гич-но. През 1951 един човек на име Кристофър Лавин беше наследил Фелиция Кълпепър на длъжността главен библиотекар. През 1964 Ричард Прайс беше станал градски библиотекар. Но дали Прайс беше наследил Лавин? Сам реши, че не. Реши, че в някакъв момент през тези тринайсет празни години на мястото на Лавин беше постъпила жена на име Арделия Лорц. Тя не влизаше в бюрократичния отчет на библиотеката, защото беше направила… нещо. На Сам не му беше ясно какво би могло да бъде това нещо, но му стана по-ясно значението му. Каквото и да беше, то беше достатъчно лошо, за да може Прайс да направи от нея никой, въпреки очевидната си любов към подробностите и реда.