Сам се засмя неспокойно.
— Сигурен съм, че преди трийсет години е била огън жена — каза той, — но сега е остаряла. Наистина не е моят тип.
— Виждам, че все още не разбираш — каза Дейв. — Тя не иска да те има, Сам — тя иска да се превърне в теб.
10.
— Почакай. Просто задръж малко — успя да каже Сам след няколко мига.
— Ти ме чу, но не си разбрал всичко със сърцето си както трябва — каза му Дейв. Гласът му беше търпелив, но уморен, ужасно уморен. — Нека ти кажа още нещо. След като Арделия е убила Джон Пауър, тя го е закарала достатъчно далеч, за да не бъде първата, върху която да падне подозрението. После е отишла и е отворила библиотеката — следобед, както винаги. Отчасти защото виновният изглежда по-подозрителен, ако направи отклонение от обичайните си задължения, но това не е било всичко. Промяната в нея е настъпвала бързо и животът на онези деца й е трябвал. Дори не мислете да ме питате защо, защото не знам. Може би тя е като мечка, която трябва да се натъпче, преди да заспи зимен сън. Всичко, в което мога да бъда сигурен, е, че тя непременно е трябвало да проведе Час на приказките онзи понеделник следобед… и го е направила. В един момент през време на този Час на приказките, когато всички деца са седели около нея в транс както обикновено, тя е казала на Том и Патси, че иска да дойдат в библиотеката във вторник сутринта, макар че във вторник и четвъртък през лятото библиотеката беше затворена. Те са дошли и тя ги е довършила, а после е заспала… с този сън, който така много прилича на смърт. И сега се появяваш ти, Сам — след трийсет години. Ти ме познаваш, а Арделия все още има да урежда сметки с мен, така че за начало е добре… но има и нещо много по-добро. Ти знаеш и за Библиотечната полиция.
— Не знам откъде…
— Да, не знаеш откъде знаеш, и това е още по-добре. Защото тайните, които са толкова лоши, че трябва да ги крием и от самите себе си… за някой като Арделия Лорц — това са най-добрите тайни от всички. Освен това — виж предимствата — ти си млад, живееш сам, нямаш близки приятели. Това е вярно, нали?
— До днес бих казал, че е така — каза Сам след моментен размисъл. — Бих казал, че единствените ми добри приятели, които съм имал, след като дойдох в Джънкшън сити, са се преместили другаде. Но сега смятам, че ти и Наоми сте моите приятели, Дейв. Смятам, че сте ми наистина много добри приятели. Най-добрите.
— Благодаря ти — каза Дейв, — но това няма значение, защото тя има намерение да унищожи и мен, и Сара. Колкото повече — толкова по-добре, както ми бе казала веднъж. Трябват й човешки животи, за да прекара времето си за промяна… а събуждането за нея трябва също да е време за промяна.
— Искаш да кажеш, че тя има намерение по някакъв начин да притежава Сам, така ли? — попита Наоми.
— Мисля, че искам да кажа нещо повече от това, Сара. Мисля, че тя има намерение да разруши това, което е вътре в Сам, което го прави Сам — мисля, че има намерение да го изчисти по начина, по който децата изчистват тиквите, за да направят от тях карнавални фенери, и смята да го облече, както човек облича нов костюм. А след като това стане — ако стане, — той ще продължава да изглежда като мъж на име Сам Пийбълс, но няма да бъде вече мъж, не повече, отколкото Арделия Лорц някога е била жена. Има нещо нечовешко, някакво то, което се крие под кожата й, и мисля, че винаги съм го знаел. То е вътре… но си остава винаги външно. Откъде е дошла Арделия Лорц? Къде е живяла, преди да дойде в Джънкшън сити? Мисля, че ако проверите, всички препоръки, които е показала на господин Лавин, ще излязат лъжа и че ще се окаже, че никой в града всъщност не я е познавал. Мисля, че именно любопитството на Джон Пауър по този въпрос е решило съдбата му. Но мисля, че някога е имало истинска Арделия Лорц… в Пас Крисчън, щата Мисисипи… или в Харисбърг, щата Пенсилвания… или в Портланд, щата Мейн… но това то я е завладяло и я е облякло. Сега тя иска да направи всичко отново. Ако оставим това да се случи, мисля, че по-късно тази година, в някой друг град, в Сан Франциско, щата Калифорния… или Бът, щата Монтана… или Кингстън, щата Роуд Айлънд… ще се появи мъж на име Сам Пийбълс. Повечето хора ще го харесат. Ще го харесат особено децата… въпреки че може би и ще се боят от него — по някакъв начин, който не разбират и за който не могат да говорят. И, разбира се, той ще бъде библиотекар.
Глава 12
По въздуха до Демойнс
1.
Сам погледна часовника си и остана поразен, като видя, че е почти три следобед. До полунощ оставаха само девет часа, а тогава щеше да се върне високият човек със сребърните очи. Или щеше да се върне Арделия Лорц. А може би и двамата.