Той отстъпи назад и се обърна към Сара. Тя се олюляваше, очите й бяха разширени и пълни с луда радост. Той я обхвана през кръста и я прегърна, а покрай тях минаваха и развяваха косите им товарни вагони, платформи и цистерни.
Те останаха така, докато не премина и последният вагон, отнасяйки малките си червени светлини на запад. После тя леко се отдръпна от него — но не извън пръстена, образуван от ръцете му — и го погледна.
— Свободна ли съм, Сам? Наистина ли съм свободна от нея? Чувствам, че е така, но не ми се вярва.
— Свободна си — потвърди Сам. — И твоята глоба е платена, Сара. От днес и завинаги глобата ти е платена.
Тя доближи лицето си до неговото и заобсипва устните, бузите и очите му с кратки целувки. Докато правеше това, не затвори очи — през цялото време го гледаше съсредоточено.
Най-накрая той взе ръцете й и каза:
— Защо не се върнем вътре при останалите? Приятелите ти ще се чудят къде си.
— Те могат да бъдат и твои приятели, Сам… ако го искаш.
Той кимна.
— Искам. Искам го много.
— Честност и вяра — каза тя и го докосна по бузата.
— Това са думите. — Той я целуна отново, после й подаде ръка. — Ще повървите ли с мен, госпожице?
Тя вплете ръката си в неговата.
— Където пожелаете, господине. Навсякъде.
Те бавно тръгнаха обратно през полянката на „Улица Ангъл“, хванати под ръка.