- Ние сме си самодостатъчни, както се казва - добави Даниъл. - Отглеждаме си зеленчуците, доим си кравите, овцете и кокошките ни осигуряват месо. Външният свят няма какво толкова да ни предложи.
- Само с дъщерите си ли живеете тук? - попита Ани.
- Имаме двама синове, които пасат овцете горе. Брат ми живее с жена си и трите си момчета по-нататък. Същински клан сме.
- Да видим снимката - предложи Кейша.
Уил извади фотографията на Филип.
- Хубаво момче, нали, Даниъл? Но, както ви казах, не сме го виждали.
- Какво ви кара да мислите, че е някъде наоколо? - попита Даниъл.
- Изпрати сигнал от нетпена си. - Двамата го изгледаха неразбиращо. - Това е мобилно устройство за общуване. Работи по ГБС, глобалната безжична система.
Ани извади своя нетпен и им го показа.
- Не сме много по технологиите - сви рамене Даниъл. - Телевизорът беше единственият стар приятел, мир на праха му.
- Сигналът, който е изпратил снощи, е на по-малко от километър и половина от къщата ви.
- Господин Пайпър каза, че момчето се е запознало с някакво момиче в мрежата - обясни Кейша на Даниъл.
- Явно девойката си я бива, за да бие толкова път дотук - разсмя се Даниъл. - Къде живеете в Щатите?
- Във Вирджиния.
- Как е успял да стигне чак дотук?
- Избягал е от вкъщи, купил си е билет за самолета и е продължил с влак от Лондон.
- Изумително - отбеляза Даниъл. - Ама че мотивиран момък.
- Колко голяма е дъщеря ви? - попита Ани.
- На петнайсет - отвърна Кейша.
- Често ли влиза в мрежата? - попита Уил.
- Не и оттук — отговори Даниъл. - Нямаме компютри. Може би от училище. Не знам.
- Дъщеря ви да е споменавала, че използва социална мрежа на име Соко? - продължи Ани.
- Никога не съм чувала за такова нещо - рече Кейша.
- Бихте ли ѝ показали снимката на Филип, когато се прибере от училище? И да я попитате дали случайно не му е пращала съобщение? - помоли Уил.
Ани подаде визитка на кимащата жена.
- И още един въпрос - каза Уил, докато се изправяше. - Да сте чували нещо за библиотекари?
- Ами знаем какво означава библиотекар, нали така? - отвърна Даниъл. - Не мисля, че разбирам въпроса ви.
- Да, звучи странно, извинете. Като изключим обичайното значение, съществува ли някаква местна група, която да е известна с това име?
- Нищо не ми говори - каза Даниъл. Ани забързано допи чая си и също стана.
- Много благодарим за милото посрещане - рече Уил. - Ако момичето ви знае нещо, бъдете така добри да се обадите на госпожица Лок.
Изненада се, когато Кейша Лайтбърн хвана големите му ръце и ги стисна. Жената впери в него немигащ зелен поглед и заговори с откровеност, която едва не извика сълзи в очите му.
- Знам. че ще намерите момчето си, господин Пайпър. Сигурна съм.
Двамата се върнаха при колата.
- Ужасно приятни хора - рече Ани.
- Да, предполагам - отвърна той и гласът му замря. Ръцете му горяха. Сякаш още усещаше докосването на грубите длани на жената. - Да продължаваме. Имаме още две къщи.
Кейша гледаше през прозореца как колата изчезва.
- Отидоха си.
Даниъл разтърка наранената си ръка и тръгна нагоре.
- Изпрати ми Хейвън веднага щом пристигне автобусът ѝ.
- Даниъл - каза жена му. - Ако се върнат, какво ще правим?
- Какво ще правим ли? Ще ги убием, разбира се.
11.
Нанси вървеше забързано към кабинета на директор Париш. Тъкмо пиеше кафе и отговаряше на съчувствените думи на секретарката си за Филип, когато се отприщи същински ад. Беше принудена да пропъди сина си от мислите си.
Париш започна още преди да е успяла да седне.
- Исусе Христе, Нанси. Господи, мамка му. Телефонът му избръмча.
- Обаждат се от Белия дом - каза секретарката му по интеркома. - Началник-щаб Гладуел.
- Кажи му, че в момента ме запознават с въпроса. Ще му се обадя след две минути - отвърна Париш и се обърна към Нанси. - Казвай какво знаем.
- Подробностите още пристигат, но китайското посолство във Вашингтон е получило шест картички тази сутрин по редовната поща - каза тя, като правеше справка с бележките си. - Адресирани са до посланика, заместник-шефа на мисията, министъра на културата, министъра на икономиката и търговията, военното аташе и до един служител от отдел „Информация".
- Какви са датите на картичките?
- Всички са за утре.
- С имитатор ли си имаме работа?
- Трудно е да се каже. Изпратихме екип, който преговаря с тяхната охрана да ни предадат картичките за изследване. Били са пуснати от Манхатън като останалите и нарисуваният на ръка ковчег изглежда идентичен с предишните.