Изведнъж се сети какво трябва да направи. Грабна телефона и портфейла си и изхвърча навън.
Не отиде много далеч.
Ани отвори вратата. Беше по халат.
- Стори ми се, че каза след един час.
- Знам.
Нежно я отмести и влезе. Тя бутна вратата и отпусна ръце, при което халатът ѝ се разтвори.
Беше участвал в толкова много подобни сценки, че нямаше представа колко са точно. Понякога беше трезвен, но по-често не. Понякога знаеше името на жената, понякога не. Никога не си беше падал по приказките в такива ситуации. Същото беше в сила и сега. Привлече я към себе си, целуна леко вдигнатите ѝ нагоре устни и прокара длани по гърба ѝ.
След малко тя се дръпна и се усмихна.
- Господи, не го очаквах. Сигурна съм, че ресторантът не затваря рано.
- Определено.
- Не предполагах, че ще бъдеш в настроение за флиртуване.
- Реших, че една привлекателна дама би могла да ме разсее от грижите.
- Това е най-малкото, което правителството на Нейно Величество може да направи за вас. Дай ми само секунда, става ли?
Той кимна и тя изчезна в банята.
Уил не изгуби нито миг. Ключовете на форда бяха на бюрото. Прибра ги в джоба си и излезе тихо, затваряйки вратата след себе си.
Няколко минути по-късно паркираше колата на една уличка зад библиотеката.
Беше един от двата дни в седмицата, в които библиотеката работеше до по-късно. Посетителите бяха много повече, отколкото при предишното му посещение. Първият етаж светеше приканващо в сравнение с безрадостния мрак на Маркет Стрийт. Въпреки че отдавна се бе пенсионирал, все още беше във форма. Огледа помещението с един поглед, хващайки общата картина, но и без да пропуска нито един детайл.
Набеляза си тийнейджърката, преди да го е погледнала. Заради начина, по който нервно си играеше с кичура дълга коса. И заради ретро хипарския стил, който бе възприела и собствената му дъщеря за известно време - без грим, дълга тънка рокля с елек отгоре, ниски работни боти. Приличаше на хлапе, което би използвало името на диво цвете за прякор в интернет.
Потвърждението дойде, когато тя го видя и едва-едва се усмихна. Направи му знак да я последва към стълбите.
Бяха в мазето между лавиците, когато момичето най-сетне заговори:
- Сам ли дойдохте?
- Да.
- Филип прилича на вас.
- Къде е той?
- Наблизо.
-Добре, да идем при него.
- Не е толкова лесно.
Реши да действа по-внимателно. Момичето изглеждаше уплашено.
- Хокбит ли да те наричам?
- Името ми е Хейвън121.
И това си го биваше.
- Добре, Хейвън. Защо не ми обясниш какво е положението?
- Става ли да говорим по пътя? Измъкнах се. Дойдох до града на стоп. Ако не се прибера скоро, ще усетят, че ме няма.
- В Пин ли отиваме? - попита той.
Тя кимна, без да изглежда изненадана.
- Разбрах, че сте се навъртали там днес.
Уил разрови в паметта си, опитвайки се да съпостави чертите на Хейвън със семействата, които бе посетил.
- Фермата Лайтбърн?
Тя отново кимна.
- Видях се с родителите ти.
Тя кимна.
- Колата ми е отзад.
Хейвън му показа как да излязат на шосе В6259, без да минават през Маркет Стрийт. Ани сигурно кръстосваше улиците и го търсеше ядосана заради куп неща. Поне успя да ѝ измъкне ключовете, преди да му се налага да спи с нея. Пак беше нещо.
Сякаш в отговор на тези мисли телефонът му иззвъня. Беше английски номер. Не помнеше да е давал номера на мобилния си на Ани, но все пак тя беше от МИ-5. Сигурно разполагаше с негово досие. Изключи устройството. Последното, което искаше, беше Ани или местната полиция да се намесят и да оплескат всичко. Смяташе да измъкне Филип от положението, в което се е забъркал. Вече не се нуждаеше от помощта им.
Беше съвсем тъмно. Щом излязоха от града, включи дългите светлини.
Момичето седеше мълчаливо до него като безстопанствено животинче.
- Какво можеш да ми кажеш, Хейвън? Защо си поискала Филип да дойде тук?
- Помислих, че може да помогне.
Не беше от особено обстоятелствените.
- На кого да помогне?
- На мен. И на другите.
- Как би могъл да го направи?
- Като разгласи вестта.
- За какво?
- За онова, което правим във фермата.
Зададе въпроса колкото може по-внимателно, като потисна желанието да ѝ изкрещи да изплюе проклетото камъче.
- Какво правите във фермата?
- Няма да ви казвам, направо ще ви покажа.
Дали беше минала със същия номер и при Филип?
Дали това не беше някакъв номер от страна на родителите ѝ, за да го примамят?