- Не, сър.
- Нищо ли не се споменава за библиотекари?
- Нищо. Имате ли да ми кажете нещо за ситуацията с китайците, адмирале?
- Продължават да дрънчат с оръжие. Дипломатическите канали са задръстени от приказки. Много пушек, много подпалени задници в Обединените нации.
- Разбрано - каза Кени. - Някакви промени по мисията ни?
- Не, само стойте настрана и продължете визуалното и електронното наблюдение. Докладвайте след два часа или по-рано, ако има някакво развитие. Край.
- Какво каза той? - попита Лопес.
- Да се спотайваме като мишки и да си отваряме очите на четири.
Харпър подаде на Кени пакет храна.
- Откъде е този тъп израз? - попита той. - Да се спотайваме като мишки? Една мишка може да вдигне адски много шум, ако си науми нещо.
- Може би е по-добре не мишки, а буболечки -предложи Лопес.
Кени задъвка яхнията си.
- Нямаш представа какъв невежа си, Лопес. Буболечките са най-шумните създания на тази планета. Знаеш ли, че една мъничка буболечка на име водомерка издава звук с мощност почти сто децибела? Вса едно на три метра от теб да профучи товарен влак. И знаеш ли как го правят?
Лопес не знаеше.
- Курът на буболечката е дебел колкото човешки косъм - горе-долу като твоя, Харпър - и тя го търка из някакви ръбове по корема си като лъжица по дъска за пране. И вдига адска гюрултия.
- Откъде ги знаеш тия дивотии, шефе? - поинтересува се Лопес.
Кени заби лъжица в яденето си.
- Нямам представа, Лопес. Просто ги знам.
- Сигурно много се гордееш с баша си - каза Ани на Филип.
Двамата бяха лежали в неловко мълчание един до друг, докато тя не се осмели да поеме инициативата.
- Да, предполагам - отвърна той.
- Чудила съм се какво ли е изживяването, нали разбираш. Да си дете на прочут родител. Моят баща е обикновен експерт счетоводител.
- Изобщо не съм се замислял.
- Така ли? Видях, че си спечелил съревнование за есе, в което той е главният герой.
Филип като че ли се смути.
- Беше след инфаркта му. Не знам защо го написах.
- Спокойно, не е нужно да ми обясняваш. Но може би ще ми кажеш защо дойде в Иоркшър? Как се стигна до това положение?
Преди той да отговори, Хейвън влезе в стаята, седна до Филип и изгледа намръщено Ани. Филип я побутна.
- Тя току-що ме попита защо съм дошъл.
- И ти каза ли ѝ? - поинтересува се Хейвън.
- Още не.
- Дойде, защото аз го помолих.
- Отдавна ли се познавате? - попита Ани.
- Не, прочетох есето му в училище.
- А, значи пак стигнахме до есето - отбеляза Ани. - И защо се свърза с него?
- Не е нужно да ѝ отговаряш - обади се Филип и изгледа лошо Ани.
- Защо ли имам чувството, че се натрапвам тук? - рече тя. — Ако ме освободиш, с удоволствие ще се дръпна и ще ви оставя да си гукате.
- Много смешно - отвърна Хейвън. - Ще ти кажа. Реших, че Филип може да помогне и да съобщи на света, че онези истории с Хоризонта са пълни глупости. Една моя съученичка се обеси от притеснения. Реших, че трябва да се направи нещо.
- Ако питаш мен, това е похвално, млада госпожице. Когато всичко приключи, ще се погрижа властите да научат за доброто, което си сторила.
Хейвън се разплака.
- Съжалявам, че те разстроих - притесни се Ани. - Аз...
- Защо просто не млъкнеш? - озъби ѝ се Филип. - Иска ми се да не беше тук.
- В това отношение напълно споделям мнението ти - каза Ани. - Виж какво, Филип, не съм сигурна защо си останал с такова лошо впечатление от мен, но...
Той отново я прекъсна:
- Заради начина, по който гледаш баща ми. Сякаш става нещо. Прав ли съм?
Ани се усмихна.
- Баща ти е много привлекателен мъж, Филип, но освен това е и абсолютен джентълмен. Нищо не се е случило между нас. Имаш думата ми.
- Засега става - отвърна Филип. - Защото майка ми ще ти нарита задника, ако му се натискаш.
- Ела в Библиотеката - каза Кейша.
Уил я последва в преддверието и в другата зала. Веднага щом затвори вратата след себе си, тя се разрида.
- Не исках да ме виждат да плача. Никога не са ме виждали в такова състояние и не знам как ще реагират.
- Като гледам, май не реагират на нищо - каза Уил.
Тя се опита да преглътне сълзите си, доколкото може.
- Напротив, реагират. Но трябва да ги познаваш добре. Може да е само някакво малко потрепване на устните или дълбока въздишка. Те имат чувства.
Уил усети удобния момент и реши да не го изпуска.
- Ти също имаш.
Кейша се приближи, долепи тяло до неговото и придърпа главата му надолу, за да го целуне дълго. Той продължи да я прегръща, докато тя изливаше сърцето си.
- Живея толкова самотно, Уил. И тежко. Постоянна работа. Пазене на тайни. Изолация. Обичам Даниъл, кълна се, но вече не сме близки, помежду ни няма интимност. Той не го казва, но си мисля, че му е чоглаво, задето съм им раждала деца. Знае, че животът ни е такъв, но нима това не би подействало на един мъж?