Шумът бе оглушителен — сивите мотоциклети с кош минаваха един след друг, превозвайки войници, облечени с лъскави кожени якета и с мотористки очила, увесени на врата им. Каските им блестяха, току-що произведени във фабриките в Централна Германия, все още без нито една драскотина, без следа от битки. Следваха ги бронетранспортьори с огромни картечници, а след тях кънтяха танковете, които се движеха по булеварда със заплашителната мудност на слонове.
Спомня си, че минаващите ѝ заприличаха на автомати, също като фигурите на астрономическия часовник на кметството, зад които след няколко секунди ще се затвори една вратичка и те ще изчезнат. И грохотът ще секне. Но този път шествието не беше от автомати, а от живи хора. През тези години щеше да научи, че разликата между едните и другите невинаги е голяма.
Беше едва на девет години, но почувства страх. Нямаше духова музика, нямаше смехове, нито глъч, нямаше свиркания… Никой не говореше. Защо онези мъже с униформи бяха там? Защо никой не се смееше? Внезапно този мълчалив парад ѝ заприлича на погребално шествие.
Майка ѝ я сграбчи здраво за ръката и я извлече от тълпата. Отдалечиха се в противоположна посока и Прага отново изникна пред очите ѝ като познатия ѝ жизнерадостен град. С облекчение установи, че всичко си е на мястото, все едно че се събуждаше от някакъв кошмар.
Земята обаче продължаваше да тътне. Градът трепереше. Майка ѝ също трепереше. Дърпаше я отчаяно за ръката, опитвайки се да се отдалечи от шествието и да избяга от огромната лапа на войната с бързи крачки на кокетните си лачени обувки. Дита въздъхва, притискайки книгите. С тъга осъзнава, че именно в този ден, а не с първата ѝ менструация детството ѝ е приключило, защото тогава е престанала да се страхува от скелети и от старите истории за призрачни ръце и е започнала да се бои от хората.
2
Есесовците започват да претърсват бараката, без дори да погледнат затворниците. Германците са подредени хора — първо обстановката, после съдържанието. Доктор Менгеле се обръща към Фреди Хирш, който през цялото време е стоял в поза „мирно“, без да помръдне дори с милиметър. Тя се пита за какво ли разговарят. Какво ли му казва Хирш, та този офицер, от когото се страхуват дори членовете на СС, стои до него, без да направи нито един жест и без да покаже някаква реакция, но явно го слуша. Много малко евреи са в състояние да говорят така спокойно с този мъж, когото някои наричат Доктор Смърт, без да им трепне гласът или без да направят някой издайнически нервен жест. Но Хирш разговаря със същата непринуденост, с която човек приказва на улицата с някой съсед.
Някои твърдят, че Хирш не се страхува от нищо. Други казват, че се харесва на германците, защото самият той е германец, а трети дори намекват, че нещо тъмно се крие зад безукорния му вид.
Свещеника, който ръководи обиска, прави жест, който тя не успява да разгадае. Ако им заповядат да се изправят и да застанат мирно, тя как ще задържи книгите да не паднат на земята?
Първият урок, който всеки ветеран дава на един новопристигнал, е, че винаги трябва да е наясно с главната си цел: да оцелее. Да оцелее още няколко часа, още един ден, още една седмица. Никога да не крои големи планове, никога да няма големи цели, а просто да оцелява във всеки момент. „Живея“ е глагол, който се спряга само в сегашно време.
Това е последната ѝ възможност да пъхне ръка под дрехите и да остави скришом книгите под една празна табуретка, която е на един метър от нея. Когато се изправят и застанат мирно и ги намерят там, няма да могат да я обвинят, виновни ще бъдат всички и никой. И няма да могат да отведат всички в газовите камери. Въпреки че със сигурност ще затворят блок 31. Дита се пита дали затварянето ще бъде наистина нещо толкова важно. Разказвали са ѝ как някои учители в началото са се възпротивили. Според тях било безсмислено да преподават на деца, които вероятно никога няма да излязат живи от „Аушвиц“. Имало ли смисъл да им разказват за полярните мечки или да им набиват в главите таблицата за умножение, вместо да им говорят за комините, които на няколко метра от тях бълват черния дим от изгорените тела? Хирш обаче ги убедил с репутацията и с ентусиазма си. Казал им, че блок 31 ще бъде оазис за децата.
Оазис или мираж? — все още се питат някои.
Най-логичното е да се отърве от книгите, да се бори за живота си. Тя обаче се колебае.
Подофицерът застава мирно пред началника си и получава точни заповеди, които той незабавно предава с властен глас: