— Станете! Мирно!
Настъпва раздвижване, хората започват да се изправят. Трябва да използва този момент на суматоха, за да се спаси. Отпуска натиска на ръцете си и книгите се свличат надолу. Тя ги притиска до корема си толкова силно, че дори усеща как проскърцват, сякаш имат кости. С всяка изминала секунда животът ѝ се излага на все по-голяма опасност.
Есесовците им заповядват да пазят пълно мълчание и да не мърдат от местата си. Това, което най-много дразни германците, е безредието. Не го понасят. В началото, когато започнаха да изпълняват заповедта за ликвидиране на неприятелските раси като еврейската, кървавите екзекуции отблъснаха много офицери от СС. Трудно понасяха струпването на мъртвите тела, смесени с агонизиращите, тежката задача да доубиват един по един разстреляните, локвите кръв, по които стъпваха, ръцете на умиращите, които сграбчваха ботушите им. Откакто намериха решение за избиването на евреите по ефикасен начин и без да се създава хаос в места като „Аушвиц“, масовото убийство, наредено им от Берлин, престана да е проблем за тях и се превърна в поредната рутина, произтичаща от войната.
Хората пред Дита са се изправили и есесовците не могат да я видят. Тя пъха дясната си ръка в блузата и напипва учебника по геометрия. Усеща грапавината на листовете му и прокарва пръст по браздите от лепило на гръбчето.
И в този момент затваря очи и притиска силно книгите. Знае това, което е знаела още от началото — че няма да го направи. Тя е библиотекарката на блок 31. Няма да предаде Фреди Хирш, защото тя сама го помоли, дори изиска от него да ѝ се довери. И той го направи, показа ѝ осемте книги и ѝ каза: „Това е твоята библиотека“.
Накрая се изправя внимателно. Едната ѝ ръка е поставена на гърдите, за да придържа книгите да не паднат на земята. Застава в средата на групата от момичета, които отчасти я закриват, но тя е по-висока и подозрителната ѝ поза бие на очи.
Преди да започне инспекцията на затворниците, сержантът дава някакви заповеди и двама есесовци влизат в стаята на отговорника на блока. Тя си мисли за останалите книги, скрити в стаята на Хирш, и осъзнава, че го грози голяма опасност. Ако ги открият, с него е свършено. Скривалището обаче ѝ се струва доста сигурно. Подът в стаята е дъсчен и една от дъските е подвижна. Под нея е изкопана дупка, в която крият малката библиотека. Книгите се побират с точност до милиметри и дори някой да стъпи или да почука с кокалчетата на пръстите си по нея, не звучи на кухо и никой не би могъл да заподозре, че отдолу има малко скривалище.
Дита е библиотекарка само от няколко дена, но те ѝ се струват седмици и месеци. В „Аушвиц“ времето се влачи мудно. Тече много по-бавно, отколкото навсякъде другаде. Няколко дни, прекарани в лагера, превръщат новака във ветеран. Могат също да превърнат един младеж в старец или един здрав и як човек в развалина.
Докато германците тършуват вътре, Хирш стои неподвижно на мястото си. Менгеле се е отдалечил на няколко крачки, кръстосал ръце зад гърба, и си подсвирква мелодия от Лист. Двама есесовци чакат пред стаята обискът да приключи. Вече са се отпуснали и отмятат с облекчение глава назад. Хирш стои изправен като прът на знаме. Той е знаме. Колкото по-небрежна поза заемат, толкова по-стегната ще е неговата. Няма да пропусне и най-малката възможност, за да покаже с някой жест, колкото и малък да е той, издръжливостта на един евреин. Убеден е, че евреите са много по-силни от нацистите и именно затова те се боят от тях. Затова искат да ги унищожат. Подчинили са ги единствено защото нямат собствена армия, но смята, че това е грешка, която повече няма да допуснат. Не храни никакво съмнение — когато всичко това свърши, ще създадат армия и тя ще бъде най-несломимата от всички други.
Двамата есесовци излизат от стаята. Свещеника носи някакви листове в ръка. Изглежда, това е единственото подозрително нещо, което са открили. Менгеле ги преглежда набързо и ги връчва на подофицера с презрение. Това са докладите, които началникът на бараката пише за дейността на блок 31 до комендантството на лагера. Менгеле ги познава отлично, защото са писани за него.
Свещеника отново пъха ръце в ръкавите на куртката си. Дава заповеди с тих глас, но подчинените му скачат като навити на пружина и ловната дружинка се впуска да търси плячка. Насочват се към затворниците, като ритат всяка пейка, която се изпречи на пътя им. Децата и новите учители се разтреперват от страх, чуват се тревожни гласове и ридания. Ветераните са по-спокойни. Хирш не мръдва дори с милиметър. Недалече, застанал в един ъгъл, Менгеле наблюдава от разстояние.