Ветераните знаят, че това не е пристъп на вандализъм, нацистите не са полудели внезапно, нито ще започнат да стрелят наляво и надясно. Това е рутината на войната — ритането на столовете е част от процедурата. Виковете също. Дори някой и друг удар с приклад. Не е нищо лично. Събарянето на табуретки е предупредителен знак, че миг след това може да започнат да убиват с подобна лекота. Убиването също е рутина на войната.
Когато стига до първата групичка от затворници, глутницата спира рязко. Изчакват началника си да се присъедини към тях и започват огледа почти като на забавен кадър. Спират се на всяка крачка, оглеждат затворниците, претърсват някои от горе до долу, като не знаят и те самите какво търсят.
Заповядват на една от учителките — висока жена, която преподава ръчен труд и под нейно ръководство децата майсторят малки чудеса със стари въжета, трески, счупени лъжици и парцали — да излезе от редицата. Не разбира какво ѝ говорят, не различава добре думите, но войниците ѝ крещят, един я разтърсва. Вероятно и той самият не знае защо. Крещенето и разтърсването също са част от процедурата. Високата и слаба учителка прилича на тънка тръстика, която ще се прекърши всеки момент. Накрая с блъскане и викове я връщат на мястото ѝ в групата.
Войниците отново тръгват напред. Дита още по-силно притиска книгите към гърдите си. Застават при съседната група, на три метра от нея. Свещеника прави знак с брадичката на един мъж да излезе напред.
Дита за пръв път се вглежда в учителя Моргенщерн, безобиден на вид мъж, който някога трябва да е бил пълен, защото кожата под брадичката му е нагъната като хармоника. Има прошарена къдрава коса, облечен е с протрит костюм на райета, който му е широк, и носи кръгли очила за късогледство. Дита не чува добре какво му казва Свещеника, но вижда как учителят Моргенщерн му подава очилата си. Обершарфюрерът ги взема и ги оглежда. На затворниците е забранено да задържат лични вещи, но явно никой не е сметнал, че едни очила за късогледство са луксозна вещ. Въпреки това есесовецът ги разглежда, сякаш не знае, че не са златни, че нямат никаква стойност и че единствената полза от тях е да позволят на стария архитект да вижда що-годе. Подава му обратно очилата, но когато учителят протяга ръка, за да ги вземе, Свещеника ги пуска и те се удрят в една табуретка, преди да паднат на земята.
— Некадърник! Глупак! — крещи му подофицерът.
Учителят Моргенщерн покорно се навежда, за да прибере от земята счупените си очила. Когато се надига, от джоба му изпадат две смачкани хартиени птички и той отново се навежда. Свещеника наблюдава непохватните му движения с едва сдържано раздразнение. Завъртва се на токовете си и продължава инспекцията.
Менгеле наблюдава отзад всичко, без да изпуска нито една подробност. Есесовците, с фуражките си с кръстосани кости и череп и с ботушите, които мачкат всичко, напредват много бавно, оглеждайки затворниците с поглед, в който блести жажда за насилие. Дита усеща как се приближават, но не се осмелява дори да погледне крадешком. За лош късмет, се спират точно пред нейната група и Свещеника застава на четири-пет крачки от нея. Дита вижда как момичетата пред нея треперят като листенца. По гърба ѝ се стича ледена пот. Знае, че нищо не може да направи — извисява се над другите момичета и е единствената, която не е застанала мирно с ръце, прилепени до тялото. Странната ѝ поза — очевидно е, че държи нещо с ръката — я издава. Не е възможно да се изплъзне от неумолимото око на Свещеника, един от онези нацисти въздържатели като Хитлер, които единствено омразата опиянява.
Гледа напред, но усеща пронизителния поглед на Свещеника върху себе си. Стомахът ѝ се присвива, не ѝ достига въздух, задушава се. Чува мъжки глас и понечва да излезе пред групата.
Всичко е свършило…
Но остава на мястото си, защото осъзнава, че това не е гласът на Свещеника, а е друг, много по-тих глас — на объркания учител Моргенщерн.
— Извинете, господин подофицер, ще ми разрешите ли да се върна на мястото си в редицата? Ако сметнете за удачно, разбира се, в противен случай ще остана тук, докато ми заповядате. Най-малко бих искал да ви създавам неприятности…
Свещеника обръща глава и отправя гневен жест към незначителния човечец, който се е осмелил да го заговори без разрешение. Старият учител си е сложил отново очилата, едното стъкло на които е счупено, и гледа есесовците с глуповато и безкрайно добродушно изражение. Свещеника прави няколко крачки към него и войниците го следват. За пръв път повишава тон:
— Глупав стар евреин! Ако не си на мястото си до три секунди, ще те застрелям!