Той кимна.
— Модната фотография е интересен начин да се упражняваш. Но за мен е просто работа. Любимият ми тип фотография е крайно различен.
— И за какъв тип фотография става дума?
Той се усмихна и нещо в начина, по който я погледна, я накара да се почувства по-гола, отколкото се бе почувствала в хотелската стая пред Джес.
— Ще ти покажа, стига да ми позволиш.
— Предпочитам да науча от Гугъл — заяви тя, бясна, че този мъж имаше такъв ефект върху тялото й и решена да не му демонстрира що за власт упражняваше върху нея.
— Няма да намериш тези снимки в интернет. Нито където и да било другаде.
— В такъв случай, явно няма да ги видя.
— О, убеден съм, че ще ги видиш — каза Себастиан. — А като стана дума за снимки, прегледа ли книгата за Бети Пейдж?
— Оттук-оттам. Бях на работа, така че нямаше как…
— Разгледай я, преди да си легнеш довечера.
Реджина отпи още глътка от виното.
— Защо си толкова увлечен по Бети Пейдж?
Той си придаде умислен вид, макар и да беше очевидно, че има готов отговор.
— Намирам нея като жена и ефекта й върху хората за изключително интригуващи. Ясно е защо се е радвала на такава слава по нейното време: малко жени са се разголвали до такава степен. Но как е успяла да запази влиянието си до ден-днешен? В наше време голотата е навсякъде. Снимките в интернет са къде-къде по-скандални от нейните фотосесии. Има и доста по-красиви жени. И въпреки всичко това Бети Пейдж е една.
Лицето му искреше от оживление и фактът, че е фотограф, внезапно й се стори по-реален. Явно материята го вълнуваше. Както книгите вълнуваха Реджина.
Дощя й се да го очарова с някой коментар за символичното значение на Бети Пейдж, вдъхновен от канона на Камил Палия4, но истината беше, че чу името й за пръв път, когато Алекс сравни прическата й с нейната.
— Искам да приемеш предложението ми сериозно — каза Себастиан неочаквано, впивайки поглед право в очите й. Тя си пое рязко въздух. — Не съм те поканил на вечеря, за да си дрънкаме глупости. И ако щеш вярвай, не е и защото се надявам да те вкарам в леглото — макар че си те представям в леглото ми, Реджина.
Стомахът й подскочи и тя извърна поглед. Една част от нея искаше да му запуши устата, а другата се молеше да продължи.
— Притеснявам ли те, като говоря така? — попита я той.
— Не — промълви тя с едва доловим глас.
— Гледаш ме с бездънните си сини очи и не мога да преценя дали просто се стесняваш, или ме укоряваш наум — сподели й той.
Тя го погледна стреснато.
— Защо да те укорявам?
— Защото ме видя да чукам онази жена в библиотеката.
Небрежната му употреба на вулгарна дума като „чукам“ направо я накара да настръхне.
— Ами, така е. Не смятам, че библиотеката е подходящо място за подобни неща…
— Мога ли да ти споделя нещо? — попита я той, а тонът на гласа му и начинът, по който погледът му се плъзна от очите й към устните й и обратно, разпалиха странен пожар в тялото й.
— Добре — съгласи се тихо тя.
— Фантазирам си как чукам теб в библиотеката.
Кръвта нахлу в лицето й. Тя сведе поглед към масата. А после почувства ужасяващо сластен пулс между краката си.
* * *
След вечеря мерцедесът ги чакаше пред „Даниел“. Сви на запад и тръгна по Седмо авеню.
— Къде отиваме? — попита Реджина.
— Ще те откарам до вас — отговори Себастиан. Тя опита да потисне внезапната вълна на разочарование.
— Няма ли да питаш кой е адресът ми?
— Знам къде живееш.
— Моля? — Чародейният ефект на виното, шикозните дрешки и похотливите приказки мигновено угасна. — Как така?
— Взех адреса ти от офиса.
— Нямат право да го дават на когото им падне!
— Аз не съм „който им падне“, Реджина. Познават ме.
— Не в това е въпросът!
— Чувстваш ли се осквернена? — попита я той. Погледът му обаче я увери, че не говори за адреса й.
— Просто… не е порядъчно — отвърна тя.
Той като че ли се позамисли, после кимна бавно.
— Признавам, понякога се държа доста непорядъчно. И не ме бива особено в искането на разрешение. — Взе ръката й и очите му намериха нейните. Жарта в погледа му я жегна по-неизживян досега начин. — Май е най-добре да свикнеш с тази черта на характера ми, ако ще прекарваме повече време заедно.
Думите му разсеяха напълно възмущението й. Предстоеше да прекарват повече време заедно.
Когато колата спря пред блока й, Реджина някак успя да скалъпи: