— Никъде няма да ходиш.
— Охо, и още как! Бъди спокоен.
Бил се опита да призове здравия му разум:
— Какво значение има, че са нарекли Тоди основател на „Копринените“?
— Какво значение има ли? — очите на Джъдсън се разшириха като палачинки. За миг той дори онемя от възмущение. — Какво значение има! Да заблуждаваш цяла Европа! Ако ти беше Маркони, щеше ли да си подсвиркваш, докато някой разправя насам-натам, че не ти си изобретил радиото? Но стига съм се мотал тук. Тръгвам!
От камината шест образа гледаха умолително Бил. Още три на етажерката, два на масичката и един на поставката до вратата търсеха погледа му и настояха да бъде строг.
— Къде живее този редактор? — попита той.
— На Слоун скуеър, Лидърдейл меншънс № 7 — отговори незабавно Джъдсън, без да поглежда към гърба на плика във вътрешния си джоб. — Отивам.
— Никъде няма да ходиш без мен! — отсече Бил и се прокашля. — Какво ще каже Тя, ако те оставя да хукнеш из Лондон и да се забъркаш в някоя каша?
Джъдсън май не се трогна особено от движението на ръката му към камината. Твърде малко братя на този свят ще се размекнат от снимките на сестра си. И все пак мисълта, че известна предпазливост не е излишна, си проправи път до съзнанието му.
— Всъщност нямам нищо против да дойдеш — призна той. — Много е вероятно оня да вземе да се опъва. Тогава ти ще му седнеш на врата, а аз ще го ритам по задника. С такива така се разговаря. По мъжки!
Бил не беше във възторг от перспективата.
— Няма да стигаме дотам — отсече той. — Ще оставиш всичко на мен. За такива неща трябва спокоен и трезв ум. Отсега да сме наясно, че ще действам аз. Ти ще стоиш настрани, аз ще говоря с него. Никакво насилие!
— Няма да има насилие, ако се държи прилично. Иначе ще му източим карантиите на този помияр!
— Сигурно няма да стане нужда. Най-вероятно и той ще бъде доволен да поправи една грешка във вестника си.
— Препоръчвам му го — злостно подхвърли Джъдсън.
2.
Ако голяма бомба пробиеше покрива на Холи хаус и избухнеше на килима в гостната, вероятно щеше да предизвика известна възбуда и изумление у обитателите на този слънчев дом, ала тези хипотетични вълнения изобщо не можеха да се сравнят с изумлението, настъпило, след като Флик обяви, че е разтрогнала годежа си с Родерик Пайк. Сър Джордж се появи в луксозната си лимузина броени минути след „взрива“, точно навреме, за да се включи в свиканата от сестра му комисия, натоварена с разследване на трагедията.
— И не даде никакво обяснение! — за десети път извика госпожа Хамънд.
Не й се бе случвало на тази царствена жена да излезе извън кожата си. В състояние бе да овладее всяка нормална криза, но това си беше бедствие. Вероятно най-влудяваща бе убийствената му ненадейност. Ни сянка от предупреждение. Малко след два часа следобед Флик излезе от къщата напълно и изцяло сгодена за Родерик, а в седем и половина се върна с решителен поглед в сините очи, отхвърлила всякакви сантиментални окови. И това беше всичко, защото както за единайсети път отбеляза госпожа Хамънд, Флик не даде никакво обяснение. Освен ужасно, случилото се беше и крайно загадъчно. Госпожа Хамънд особено се вбесяваше от това, че под носа й се е мътила някаква тайна. Когато сър Джордж най-сетне се появи, въведен с възмутителна двусмислена мрачност от иконома Уейс, тя вече за втори път през последните три минути безмилостно хокаше нещастния Синклер.
След тази втора словесна атака Синклер Хамънд се оттегли от дискусията. По принцип, ако не прекъснеха четенето му или ако не изкажеха някое некомпетентно мнение по литературен въпрос, не беше лесно нервите на господин Хамънд да се опънат. Но тази вечер въздухът бе зареден с напрежение и след като на два пъти го скастриха да не приказва такива глупости, за Бога, той се оттегли наранен в един ъгъл и потъна в първото издание на „Шотландски поеми“ от Робърт Бърнс, отпечатано от Джон Уилсън в Килмарнок през 1786 г., с оригиналните сини платнени корици. Но дори и тогава не се успокои напълно, което показваше колко дълбоко е наранен.