Бил се ужаси от положението си. Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш, както можеш. Заля го студена вълна на угризение. Осъзна къде бе сгрешил. От самото начало трябваше да се държи със студена сдържаност — вместо да нахълтва в една съвсем непозната къща като огнедишащ змей, преследвайки плячката си, гордо да се оттегли и на сутринта да потърси добър адвокат, за да повдигне обвинение срещу този Пайк за нападение и побой. И сега, призна той тъжно, положението му бе твърде неприятно.
Падането на сър Джордж в езерото със златните рибки позволи на Бил да си поеме глътка въздух, но затишието очевидно нямаше да е задълго. Опасен дух на вендета цареше във вражеския лагер, отново разни гласове призоваха да се извика полиция. Трябваше да изскочи от тая проклета градина, и то преди да е започнало систематично претърсване. Но пък ставаше все по-ясно, че ще трябва да си пробива път с бой, защото някой вече подвикваше да се завардят изходите. Реши на първо време да си намери убежище, усамотено местенце, където можеше и да не го открият.
Нощта, както необяснимо се случва, след като постоим навън известно време, бе започнала да изсветлява. Тук-там от здрача изплуваха невидими досега обекти. Показа се и една пристройка пред къщата, само на 2–3 метра от храста, в който се криеше. На Бил не му трябваше много време, за да реши, че само там ще бъде в безопасност. В момента вниманието на цялата групичка изглеждаше насочено към езерото със златните рибки, откъдето се чуваха плясъци, възгласи и пуфтене. С далновидността на стратег Бил се измъкна предпазливо от храста, набра се на ръце, метна се върху покрива на постройката и се просна там неподвижен.
Изглежда, никой не го видя. Едно отделение на вражеските сили мина току под него, повело сър Джордж, който шляпаше в средата. Останалите си подвикваха и опипваха храстите. Слава Богу, на никого не хрумна да погледне нагоре. След известно време, десет минути или десет часа, преследването постепенно замря. Ту един, ту друг преследвач се отказваше и се оттегляше в къщата, докато накрая градината отново потъна в сънния си унес.
Но Бил остана неподвижен. Силните емоции ни хвърлят в крайности и след отшумяването на яростта последва пълно отпускане. Нощта бе пред него и не му се рискуваше. Колкото по-дълго изчака, толкова по-големи ще бъдат шансовете да се измъкне безпрепятствено. За тази нощ не му се преодоляваха повече препятствия.
Накрая, когато започна да му се струва, че лежи на покрива от сто и петдесет години, реши да предприеме нещо. Внимателно седна и разтри схванатите си крайници. Тъкмо се накани да се смъкне на земята, когато всичките му нерви се изопнаха едновременно и се усукаха на кълбо. Нещо тупна на не повече от половин метър зад гърба му. Обърна се, зае отбранителна позиция и откри, че беше куфар. Не успя да си представи каквато и да е основателна причина за изхвърлянето на куфар през прозореца в този час.
Размишленията му по въпроса бяха прекъснати от нещо още по-смайващо — една тъмна фигура, която се спускаше по стената на къщата.
6.
Човек с целия свят или поне с част от Уимбълдън по петите, естествено, е склонен да вижда навред врагове. Тъй че реакцията на Бил към фигурата, очевидно устремена към покрива, който вече бе започнал да възприема като свой, първоначално бе войнствена. Той отстъпи няколко крачки и се приготви за битка. Но дори в тъмното различи, че пълзящата надолу фигура бе дребна, и се поуспокои. Не се страхуваше и от най-едрия враг, но винаги е по-приятно, щом опре до бой, да е с някой от по-долна категория.
Фигурата стигна до покрива и в същия миг Бил скочи. Едва когато в мрака се разнесе уплашен писък, откри за свой срам, че се е нахвърлил върху момиче. Войнствеността му моментално се изпари и той се облещи. Обществото справедливо гледа с недобро око на мъж, посягащ на жена. Какво да кажем за мъж, който налита, сякаш тя бе футболист, опитващ се да го задмине на терена? Бил заекна от срам.
— Мммоля да ме извините! — извика той.
Флик не отговори. Стоеше срещу него, полуприпаднала от ужас.
— Страшно съжалявам — разкайваше се Бил. — Помислих… Не знаех… Нямах представа…
— Изпуснах си портмонето — промълви вцепенената Флик.
— Ей сега!
Пламна клечка кибрит и освети лицето на Бил, опипващ на четири крака покрива.