Резето щракна кратко зад тях. Холи хаус се превърна в минало. Флик стоеше изправена на улицата с целия свят пред себе си.
— Всичко ли е наред? — попита разбиращо Бил.
— Да, благодаря — гласът й леко потрепера.
7.
Бил стоеше, опрял гръб на камината във всекидневната, и замислено пушеше лула. Радваше се на сигурността в апартамента на Мърмонт меншънс, който сега му се струваше като крепост. Към облекчението от успешното измъкване се добавяше и насладата от огъня в камината. Веднага след като двамата напуснаха Холи хаус, задуха пронизващ източен вятър, настана леден студ. При това се наложи да изминат треперещи цял километър, преди да намерят такси. Сега бяха под покрив, огънят гореше, всичко бе наред.
Погледна към Флик. Тя се бе отпуснала в един фотьойл със затворени очи, териерът Боб дремеше в скута й. Гледката едновременно разпръсна доволството му и го засили. Сякаш два гласа се обадиха едновременно в него. Единият питаше: „В каква каша се забърка, глупаво магаре?“ Другият настояваше: „Колко уютна изглежда къщата с момиче без шапка, заспало в креслото с куче в скута.“ Той претегли разноречивите твърдения. Несъмнено въпросът на първия глас беше съвсем основателен. Не от гледна точка на закона, може би дори не и от гледна точка на морала, но той все пак бе отговорен за това момиче. Боговете на приключението не позволяват на млад мъж да отвлече една девойка в пролетна нощ от дома й, а после любезно да я отпрати и да не помисли повече за нея. Бил, както вече на няколко пъти споменахме, бе завинаги обречен на Алис Коукър (чиито дванайсет снимки го гледаха отвред, може би с известна суровост), но определено се усещаше отговорен за Флик. Подробностите трябваше да се обмислят впоследствие, но общата картина бе неоспорима. Тя беше тук, под негова закрила, и той бе длъжен да се грижи за нея, да внимава да не й се случи нещо лошо. След известно време успя да усмири първия глас, изтъквайки, че едно момиче едва ли ще тръгне да бяга от дома си без някакъв предварителен план. След като живееше в такава разкошна къща, вероятно разполагаше и с пари. О, ще се оправи, убеждаваше се той, за да се отдаде на нашепването на втория глас.
Защото истината в това нашепване бе неоспорима. С Флик домът несъмнено бе станал по-уютен. Е, разбира се, тя не беше Алис Коукър, но някак си в момента това нямаше особено значение. Бил усети особен покой, докато я гледаше. Глупаво беше само защото Алис Коукър изцяло владееше душата му, да отрича, че Флик разкрасява всекидневната му. Той спокойно призна естетическите й достойнства. Без ни най-малка нелоялност можеше да признае, че в момента нейната свежа хубост притежаваше определени предимства пред царствената красота на Алис, способна да смути един по-нерешителен мъж. Въпрос на виждане. Флик, така да се каже, леко и хармонично се сливаше с атмосферата на мъжката всекидневна, докато разкошното великолепие на Алис, все едно ерихонска тръба, разпукваше като яйчена черупка пространството.
Преди Бил да успее да се потопи по-дълбоко в бездните на анализа, Флик въздъхна леко и стана. Огледа се объркана.
— Отначало не осъзнах къде съм — рече тя. — Заспала ли бях?
— Задрямахте за малко.
— Много невъзпитано от моя страна.
— Нищо подобно — увери я Бил. — Как се чувствате?
— Умирам от глад. Не съм слагала нищо в уста от обед.
— О, Боже!
— И тогава хапнах съвсем малко, защото си мислех, че е неприлично да се тъпча, когато хора като госпожа Матилда Пол от три дни не са яли. А това ме подсеща, че вие живеете тук с вашия приятел. Къде е той?
Лулата на Бил клюмна от учудване.
— Ей, съвсем забравих за Джъдсън! — призна той направо. — Боже Господи! Къде ли обикаля!
— Кога го видяхте за последен път?
— Когато този Пайк ме удари по главата, му казах да чака в таксито. Дали не седи още там?
— Много скъпо ще му излезе. Мисля, че престоят е по три пенса на минута.
— Не, тръгнал си е, разбира се. Един Господ знае къде се е запилял — унило каза Бил.
Флик беше здраво момиче със здрав апетит. Въпросът къде е отишъл Джъдсън, не можа да пропъди у нея мисълта за ядене.
— Дали не ви се намира някоя бисквита? — попита тя с копнеж. — А може би агнешко бутче, език, телешко задушено, малко сирене или нещо друго?
— О, моля да ме извините — сепна се Бил. — Трябваше отдавна да ви донеса нещо. Ще потърся в килера.
Той излезе от стаята и след няколко минути се върна с отрупан поднос, който едва не изпусна на прага, стреснат от звука на приглушено хлипане. Все пак изтърва един нож и две вилици, а звънът им сепна Флик и тя извърна обляното си в сълзи лице.