— Разбирам.
Настъпи кратко мълчание. Бил смени темата:
— И аз си мисля нещо.
— Какво?
— Чудя се какво ли говорят в Холи хаус за твоето бягство. Нищо не се е появило във вестниците.
— Вуйчо Джордж никога няма да допусне в пресата да пише нещо. Много се страхува от скандал.
— Не отговориха на писмото ти в „Дейли мейл“. Започва да ми се струва, че не възнамеряват да се предадат.
— Така изглежда.
— Какво ще правиш, ако не отстъпят?
Флик извърна сините си очи. Нейното рязко и игриво повдигане на главата винаги очароваше Бил. Напомняше му за изплашено коте.
— Ще си намеря някаква работа. Пиша доста добре на машина, владея и малко стенография. Доста съм помагала на вуйчо Синклер. Но в никакъв случай няма да се върна, за да се омъжа за Родерик.
— Разбира се! Всичко друго — продължи убедено Бил — е по-добро от това, да се омъжиш за човек, когото не обичаш. Няма начин да не се влюбиш в някого.
— Така ли?
— Със сигурност! Като гръм от ясно небе ще ти дойде, нали разбираш, съвсем неочаквано.
— Така ли?
— Спомням си, когато за първи път срещнах Алис…
— Каква е госпожица Коукър? — прекъсна го Флик.
— Какъв тип ли?… — Бил усети, че му липсват думи. Трудно е да се опише една богиня. — Амиии… Но аз толкова пъти съм ти разказвал за нея.
— Вярно — съгласи се Флик и пак се наведе над чорапа.
— Много е хубаво да има човек като теб, с който мога да говоря за Алис. Джъдсън изобщо не става. Но ти си друга, ти си истински приятел. Аз мога…
— Тя ще ти кърпи ли чорапите?
Въпросът очевидно обърка Бил. Напоследък приемаше кърпенето на чорапи като най-благородно женско занимание и сега не му беше приятно да долови в съвършенството на госпожица Коукър нещо, което дори отдалеч приличаше на недостатък. Но нямаше как да отрече истината. Колкото и да се опитваше, не можеше да си представи Алис да кърпи чорапи.
— Тя е по-скоро от оня тип светски момичета, дето все нямат време, нали се сещаш… — започна той, откривайки с недоумение, че говори някак извинително.
— Разбирам.
Настъпи тишина. Няколко искрящи въгленчета се посипаха в скарата. Заспалият териер тихо изскимтя, докато гонеше плъхове в страната на сънищата.
— Ти не й ли пишеш всеки вторник? — разсеяно попита Флик.
— О, Боже! — изпусна лулата си Бил. — Съвсем бях забравил.
— Най-добре да отидеш и да го направиш веднага, иначе ще изпуснеш пощата.
Обзе го странно чувство. За момент изпита нежелание да стане от фотьойла си — съвсем необичайно отлагане на удоволствието да напише дълго писмо на любимата си. За един ужасен миг задачата дори му изглеждаше досадна. Можеше да се пише само в трапезарията, защото там бе единствената маса, която не се разлюляваше като тръстика, щом се облегнеш на нея. Неизвестно защо перспективата да напусне уютния огън отблъскваше Бил.
Все пак по-добрата половина в него се наложи. Вдигна се и излезе от стаята. Флик остави недокърпения чорап и се загледа в огъня. След малко тръсна глава и отново се захвана с работата си.
Изминаха няколко минути, вратата се отвори и влезе Джъдсън.
— Здравей! — поздрави го Флик. — Чудехме се къде си. Нали не се е случило нещо?
Джъдсън се тръшна на напуснатия от Бил фотьойл с ясно изписано на изразителното му лице обезсърчение. Не можа да устои на женското съчувствие.
— Всичко ще ти разкажа — започна той. — Ти не си от ония, дето само се подиграват с хората.
— Надявам се, че наистина не съм от тях!
— Добре тогава, слушай. И ти си наясно като мен, че особено в тая дива страна понякога духа такъв източен вятър, че човек трябва да пийне глътка от съответното питие, за да не се разболее. Въпросът е медицински, всеки доктор ще ти го каже. Съгласна си, нали?
— Щом ти доставя радост.
— Е, с Бил Уест, който се държи като полицай, съм в доста трудно положение.
— Той казва, че го прави само за твое добро.
— О, не се съмнявам, че си има своя версия — отвърна студено Джъдсън.
— Освен това е обещал на сестра ти да се грижи за теб.
— Има само една дума — обясни Джъдсън хладно, — която приляга към сервилниченето на Бил пред сестра ми Алис, и тя е „отвратително“. Сякаш й пука за него!
— Така ли?
— Пет пари не дава.
— Но аз мислех, че са сгодени.
— Може и да са. Но тя просто го използва, можеш да ми вярваш. Всъщност аз много я обичам, тя винаги се е държала добре с мен, но едно момиче може да бъде мило към брат си, без това да значи нещо. Колкото и да харесвам Алис, не мога да отрека, че тя е кокетка. Откак я знам, все води за носа по десетина мъже наведнъж. Помни ми думата, Бил има да пати. Скоро ще получи такъв шамар, че свят ще му се завие.