Глава 8.
Работа за Пърси Пилбийм
Не само Флик Шеридан и Джъдсън Коукър проявяваха интерес към делата на господин Уилфред Слингсби. Механизмите на нашата усложнена цивилизация бяха докарали деянията на управителя на „Парадийн — целулоза и хартия“ в полезрението и на младия Пилбийм, истинския мотор на развлекателния седмичник „Светски клюки“, оглавяван проформа и без желание от Родерик Пайк.
На сутринта след предадения разговор между Флик и Джъдсън Родерик седеше зад редакторското бюро на „Светски клюки“ и вцепенен се блещеше в коректурата на поредната статия от напористия помощник, описваща нечестивите машинации на агентите по залаганията. Когато прочете за трети път името на господин Айзък Булет, споменато съвсем не в хвалебствена гама, напълно оклюма. Поредицата, започната от Пилбийм, преустановена от Родерик и възобновена по заповед на сър Джордж, от самото начало бе взела висок тон, но сега достигаше върха на жлъчта си. В предложения преглед на начините за измама, в който сочеше за основен пример разтегливостта на прилагания от Айк Булет търговски кодекс, Пилбийм далеч надминаваше жупела, пръскан от римския сатирик Ювенал.
Бледнината на Родерик комай се дължеше изцяло на възмущението от писанието, което четеше, и ни най-малко на тревога за сигурността и местонахождението на изчезналата му годеница. Заминаването на Флик, прието като земетръс от сродниците й, явно не притесняваше особено Родерик. Преди десетина минути той пристигна в редакцията във видимо ведро настроение.
Дори си тананикаше. Но след първия параграф от изобличителния опус на Пилбийм тананикането изчезна подобно на Флик.
В този миг цъфна и бодрият Пилбийм, преливащ от напористост и плам. Многообещаващият младеж, двайсет и три годишен, бе дребен на ръст, с блестяща черна коса. Облечен бе в ярко карирано палто, на горната му устна се мъдреше някакво мъхесто подобие на мустак.
Поздрави бодро шефа си. Беше тактичен човек и досега не бе показал злорадство от наскорошната си победа над Родерик, който му се водеше началник и все така си получаваше дължимото.
— О — обади се Пилбийм, — четеш това писанийце, а?
Родерик се сепна и изпусна писанийцето, сякаш бе пепелянка.
— Харесва ли ти? — попита низшестоящият в йерархията и продължи, без да дочака: — Голям късмет извадих. По чиста случайност снощи присъствах на хубаво скандалче. Ще го вмъкнем в този брой.
Родерик облиза сухите си напукани устни. Представата за онова, което критик с високия мерник на Пилбийм смята за хубаво скандалче, предизвика парене под лъжичката му.
— За какво става дума? — попита той глухо.
Пилбийм си свали палтото, окачи го на закачалката, облече избеляло сако с цветовете на клуба по крикет, който се радваше на подкрепата му в съботните дни, и сръчно оформи с ножици от стар брой на „Клюки“ чифт хартиени ръкавели, каквито винаги благоразумно носеше на работното си място.
— Снощи вечерях в „При Марио“ — започна Пилбийм. — През няколко маси седеше мъж с една млада жена, облечена в розово. Приличаше на танцьорка. Мъжа съм го виждал и друг път там, казва се Слингсби. Познаваш ли го?
Родерик отговори, че не е имал удоволствието.
— Уилфред Слингсби. Влага доста пари в театрални представления — обясни Пилбийм. — Той е от хората, които можеш да срещнеш в „Романо“. Та по едно време, както вечеряше с тази танцьорка… Познаваш ли Прудънс Страйкър?
Родерик отговори, че и това удоволствие не е имал, и се постара да покаже със сдържаността си, че не общува с разхайтените слоеве на лондонското общество.
— Американка — поясни Пилбийм. — Няколко сезона играла във „Фоли“ в Ню Йорк, пристигна тук през януари и постъпи в „Алхамбра“. Едра и мургава, малко прилича на испанка.
Родерик потрепери. Госпожица Страйкър, изглежда, бе от типа жени, който старателно отбягваше, и той се надяваше, че помощникът му не я е поканил в редакцията, за да разкаже спомените си.
— Та Прудънс Страйкър се появи с някакъв мъж и щом видя Слингсби на масата с онова момиче в розово, изпищя, завтече се към тях, помете всички чинии и чаши от масата им и му извъртя едно дясно кроше право в окото. Какво ще кажеш, а? — просия Пилбийм, потърквайки длани. — Чудно! Лошото е само, че много бързо изведоха навън горката женица, та не можах да я поразпитам за какво става въпрос.
Родерик само не можа да разбере защо Пилбийм нарича тази разбесняла се снажна фурия „горката женица“.