Бил не познаваше тънкостите на обичайната процедура за наемане на стенографки, но все пак тази бързина му се стори необичайна.
Истината бе, че тази сутрин идеалът на господин Слингсби за женска красота бе възможно най-далеч от външния вид на госпожица Прудънс Страйкър. Слабата фигура на Флик, малко напомняща снажната физика на войнствената дама, веднага подейства успокояващо на опънатите му нерви. Дори да бе много по-лоша стенографка, пак щеше да получи мястото.
— И така — продължи Флик, — каза ми да започна веднага и аз започнах. В канцеларията от години работи един забавен стар чиновник. Сменил е трима шефове преди господин Слингсби и не след дълго сам взе да ми описва колко зле вървели нещата напоследък. Сигурно и аз съм го окуражила някак, но той и без това е готов да разкаже всичко, стига да има слушател. Научих разни неща.
Тя се сведе с победоносен вид над шоколада си. Бил беше убеден, че преливащата от добронамереност Флик е хукнала да си губи времето, но все пак не можеше да не бъде заинтригуван. Докато седеше замислен, се сети за една друга страна на въпроса.
— Но защо е всичко това? Защо си правиш целия този труд?
Флик хвърли на Бил един от котешките си погледи. Нещо в изражението й леко го сепна.
— Защо да не ти помогна? Нали сме приятели?
Настана мълчание. За миг на Бил му се стори, че въздухът се зареди с електричество. Доста особено го погледна Флик. Усети се на прага на неочаквано откритие.
— Държа — обади се Джъдсън, разваляйки магията — тялото ми да бъде изпратено на моите родители в Ню Йорк.
Особеното изражение на Флик изчезна. Тя се засмя.
— Стига си вдигал врява! Добре де, няма вече да ви водя на обяд така прибързано. Много си е добра даже храната. Аз си ям съвсем спокойно.
— Жените са особен вид твари — отказа да бъде развеселен Джъдсън. — Стомасите им са от ковано желязо.
— Не ставайте груб, господин Коукър. Нали съм в компанията на джентълмени.
— Виждал съм сестра си — продължи Джъдсън — да поглъща с явно удоволствие неща, които незабавно ще съборят силен мъж. Женската представа за обяд е разни кълнове, чай и лимонада с лед.
Споменаването на отсъстващата госпожица Коукър предизвика нова кратка пауза. Флик побърза да я прекъсне:
— Та този стар чиновник очевидно няма високо мнение за деловите качества на господин Слингсби. Не си спомням всичко, дето изприказва, но едно ми се видя странно — почти всичката целулоза се продавала на някаква компания „Хигинс и Бенет“ на много ниски цени.
— Е? — не разбра Бил.
— Не ти ли се струва странно? С минимална печалба!
— Ти не разбираш. Точно това ми обясни Слингсби, докато обядвахме онзи ден. Икономическите условия…
— Това са глупости! — отсече Флик. — Мирише на нещо и ти сам го знаеш. Старият ми разказа още нещо. Било пристигнало писмо от някаква фирма с много по-изгодно предложение, отколкото на „Хигинс и Бенет“, но както забелязал, изобщо не било вписано във входящата книга. По една или друга причина господин Слингсби го скрил. Какво ще кажеш за това?
— Май не е редно.
— Радвам се, че го призна. За мен определено не е редно и ще си държа очите отворени… А сега май е най-добре да ме изпратите до канцеларията, за да не ме уволнят още първия ден. Хенри ме предупреди, че обедната почивка е четирийсет и пет минути.
Бил се замисли, докато крачеха към улица Сейнт Мери екс. Беше чистосърдечен човек и тези загадки не му се нравеха. Ненадейно се сети за още нещо.
— Чакай — каза той, — няма ли опасност в този район да се сблъскаш с някой познат?
— Не, разбира се. Вуйчо Джордж никога не стъпва в Сити. Както и в Батърси.
— Просто се питах.
Спряха пред сградата, в която на третия етаж се намираше канцеларията на „Парадийн — целулоза и хартия“. Отвътре изскочи млад мъж в палто на ярки карета, дребен на ръст, със сближени очички и някакво подобие на мустаци. Бе така вглъбен в себе си, че едва не се блъсна във Флик.
— О, извинете.
Флик се усмихна меко и се обърна към Бил и Джъдсън:
— Довиждане. Довиждане, господин Коукър.
— Довиждане — отвърна Джъдсън. — Нали ще дойдеш за вечеря?
— Разбира се.
Флик тръгна нагоре по стълбите. Младият мъж с карираното палто бе клекнал да си върже връзката на обувката. Изправи се и я последва, безшумен като леопард.
Невероятният късмет, дошъл като гръм от ясно небе, за миг изкара от равновесие Пърси Пилбийм. Веднага разпозна Флик, благодарен на невидимите сили, чието присъствие долавяме, когато нещата ненадейно потръгнат. Ако беше приключил разговора с господин Уилфред Слингсби само две минути по-рано — както той енергично го подканяше и с думите, и с отношението си, — нямаше да засече девойката. Всичко се нареждаше по мед и масло. Сигурен бе, че Флик не го позна. Изобщо не подозираше, че са по петите й. Оставаше да разбере къде точно отива и ако се задържеше повече, да съобщи на сър Джордж Пайк да дойде да я прибере.