Предпазливо стъпваше на пръсти след нея по стълбите. Тя отмина първия и втория етаж. Стигна третия и Пилбийм, надничайки с безкрайна предпазливост, я видя да влиза през вратата, от която преди малко бе излязъл. Сега трябваше само да изчака.
След като измина доста време и Флик не се показа, той изтича надолу. При входа спря и надраска бележка. Дръпна някакво минаващо хлапе и му я даде заедно с един шилинг, после застана недалеч от входа.
2.
Всъщност Пърси Пилбийм допусна тактическа грешка. В първия миг Флик наистина не го позна, но после подсъзнанието й, вярно на полезния си навик да работи на самотек, нададе тревога. Неясно, като през мъгла изплува усещането, че е виждала някъде този младеж с карирано палто.
Къде?
Кога?
Едва на втория етаж споменът изскочи на бял свят като изстрелян от пружина. Беше в редакцията на „Клюки“, когато отиде да изведе Родерик на чай, в деня, когато започнаха всички проблеми. Пилбийм? Май така му беше името. Онзи, дето помагаше на Родерик в описването на вестника…
За късмет прозрението едва ли не действително я блъсна по главата и тя се разтресе като ударена. Тогава с крайчеца на окото си зърна за миг своя преследвач, малко преди той да се плъзне в сенките на стълбището.
Ахна беззвучно. От всички отрицателни усещания, които могат да ни споходят на тоя свят, безспорно едно от най-неприятните е чувството, че ни преследват. Кратък пристъп на паника парализира Флик. Тя събра сили и продължи по стълбите. Опасността изостря ума и в главата й мигновено се оформи план за действие. Успехът му изцяло зависеше от това, дали втората врата в кабинета на господин Слингсби, чието съществуване подсъзнанието й, този възхитителен помощник, й припомни, водеше нанякъде. Можеше, разбира се, да е врата на шкаф и в този случай тя бе в капан. Но надеждата й нашепваше, че човек, който ходи с насинено око и продава целулоза на безценица, когато може да получи много по-изгодни условия, непременно ще си избере за кабинет помещение с таен изход в случай на нужда. Влезе уверено в канцеларията.
Ядните викове зад вратата я предупредиха още преди да натисне дръжката, че атмосферата вътре бе преобладаващо буреносна. Завари господин Слингсби да излива накипялата в гърдите му ярост върху горкия Хенри.
Не бива да бъдем прекалено строги към господин Слингсби за загубата на самообладание. Снощната злополучна среща с госпожица Прудънс Страйкър го бе довела до крайна раздразнителност. Добрият обяд донякъде го бе поуспокоил, но непредвиденото нашествие на господин Пърси Пилбийм наново опъна нервите му. В такова състояние особено влудяващо действа нечие весело подсвиркване наблизо. И стана така, че върху дотам погълнатия от работата си Хенри, че да забрави къде се намира, се стовари нещо като кавалерийска атака тъкмо когато за трети път подхващаше припева на последната модна песничка. В следващите мигове младият господин Смит — Хенри бе издънка на фамилията Смит от Съмърс — чу за себе си определения, които и приятелите му връстници — а те бяха разкрепостени момчета — нямаха в речника си. Речникът на освирепелия господин Слингсби се оказа по-богат и Хенри го отнесе кажи-речи целия.
Инстинктът за самосъхранение ръководи всички ни. Макар че го познаваше отскоро, Хенри допадаше на Флик и ако собствените й дела не бяха толкова належащи, може би щеше да се опита по някакъв начин да отклони вниманието от него. Но в създалата се обстановка тя дори се зарадва, че господин Слингсби е зает извън кабинета си и без да губи нито миг, се вмъкна в убежището, устремена към втората врата.
Отвори я и въздъхна с облекчение. Не беше шкаф. Пред нея се откри коридор. Коридорът завърши със стълба. Стълбата я изведе в малък мрачен двор, пълен със сандъци и варели. Дворът пък, както стана ясно, след като си проби път през тези препятствия, имаше изход към улицата. Флик забърза надолу по нея, без да се обръща, и завинаги напусна работата си в „Парадийн — целулоза и хартия“.
3.
След половин час едно такси спря пред главния вход и от него изскочи сър Джордж Пайк. Пилбийм заподскача около него като вярно кутре.
— Къде? Вътре? — сър Джордж не беше човек на многословието.