— Аз сам ще напиша статия — рече Пилбийм, — за да поправим нещата. И за да не стават повече грешки, предварително ще ви изпратя коректурите.
— Как така?
— Коректурите.
— Не, благодаря! — широко и великодушно махна с ръка Джъдсън. — Не искам никакви коректури. Стига ми вашата дума.
— Коректурите на статията — обясни спокойно Пилбийм, — за да можете да я видите, преди да се появи.
— Ооо!
— Къде да ги изпратя?
— В Мърмонт меншънс № 9, Батърси.
— Чудесно! А сега — продължи Пилбийм, вдъхновен от успеха си, — моля ви, разкажете ми всичко за „Копринените от Пето авеню“. Не мога да си представя как ви е хрумнала тази идея…
Пилбийм се раздели с Джъдсън пред „Чешърско сирене“ малко след два часа и се завтече зачервен и възбуден по Флийт стрийт към Тилбъри хаус. Паркираната до тротоара лимузина на сър Джордж го извести, че работодателят му се е върнал от обяд. Качи се право в кабинета на четвъртия етаж.
— Е, и? — попита сър Джордж.
Приемът бе хладен, но Пилбийм и не очакваше друго. Ето сега, каза си той, ще разчупим ледовете.
— Страхотни новини, сър. Открих къде можем да хванем дирята на госпожица…
Настъпи неловко мълчание. Пилбийм бе забравил името, сър Джордж — също. След кратък размисъл вождът реши да бъде откровен.
— Вероятно ще е по-добре да ти кажа, Пилбийм, сигурен съм, че ще приемеш информацията с най-строга конфиденциалност.
— Разбира се, сър.
— Момичето е моя племенничка.
— Така ли! — Пилбийм направи опит да вкара нотка на изненада в гласа си.
— Моята племенничка — мрачно повтори сър Джордж.
— Тогава съм особено щастлив, че я открих — самоотвержено отвърна Пилбийм.
— Намерил си я!
— Ами — поправи се Пилбийм, — открих едно място, където тя явно ходи всеки ден.
Разказът му се отличаваше с безупречното умение на човек, свикнал да напъхва пороците на големия град в колона и четвърт. Сър Джордж го изслуша съсредоточено.
— Пилбийм, от самото начало знаех, че мога да разчитам на теб.
— Много мило от ваша страна, сър.
— Уча младите си служители да са умни, а ти си най-умният. Можеш да занесеш тази бележка на касиера.
— Ще я занеса — отвърна Пилбийм разпалено, прибирайки бележката в джоба си. — Благодаря ви.
Сър Джордж се изправи.
— Ще отида веднага в Мърмонт меншънс. Ще се видя с този Коукър…
— Не мисля, че ще си е у дома още известно време — отбеляза Пилбийм. — На тръгване спомена нещо за дрямка в парка.
— Тогава ще го чакам. И когато го дочакам — закани се самонадеяно сър Джордж, — няма да търпя глупости.
2.
Една мощна кола стоеше пред Мърмонт меншънс, когато сър Джордж пристигна в епицентъра на бурята. Младеж с приятно лице и внушителна физика пушеше цигара в нея, подал крака през отворената й врата. Младежът наблюдаваше как сър Джордж слиза и тръгва към входа. Нямаше спомен някога да го е виждал, нито пък той изглеждаше познат на по-възрастния мъж. И все пак двамата се бяха срещали при драматични обстоятелства.
Сър Джордж огледа сградата. Шофьорът му го увери, че това е Мърмонт меншънс, но при вратата нямаше табела, за да го докаже. Той реши да потърси и друго мнение.
— Търся Мърмонт меншънс, Батърси — каза той.
— Това е — рече услужливо младежът.
— Благодаря.
— Няма защо. Приятен ден.
— Благодаря — отвърна той и влезе.
Младежът, който явно чакаше някого, пак обърна глава към улицата. Девойка с прекалено широко палто от тюленска кожа приближаваше забързано по тротоара. Шофьорът на сър Джордж я следеше одобрително с поглед иззад волана. Явно си падаше по хубави жени, а дори широкото палто от тюленска кожа не можеше да скрие красотата на Флик.
— Ето ме. Нали не се забавих? Какво ще кажеш за палтото?
— Бива си го — отвърна Бил.
— Глупости, отвратително е. Но това беше единственото топло нещо, което намерих. Взех го назаем от хазайката.
Тя се качи в колата и се настани удобно.
Идеята да наеме кола и да изведе Флик на разходка извън града озари внезапно Бил, докато обядваха заедно на Шафтсбъри авеню — район, сякаш достатъчно отдалечен от опасната зона, претърсвана от сър Джордж и помагачите му. И двамата решиха, че ще е глупаво да пропускат такъв чудесен ден. Още повече че Бил бе свикнал да кара кола и от няколко дни го сърбяха пръстите да хване волан. Изпрати Флик до апартамента й за топла дреха, докато осигури кола за следобеда.
— Къде искаш да отидем?
— Много е хубаво в Хиндхед.
— Добре. Как се стига дотам?
— И, разбира се, навсякъде надолу по реката също е чудесно.