— Ти избираш.
Но не им бе писано този следобед да стигнат нито до величествените хълмове на Хиндхед, нито до някой от сребристите брегове на Темза. Докато Флик се чудеше накъде да поемат, събитията отнеха правото й да решава. Както си стоеше спокойно облегнат, Бил се стресна от тихия й писък и когато вдигна очи, видя Флик ужасено вторачена в нещо зад гърба му. Обърна глава и видя, че възрастният господин, който го беше попитал за Мърмонт меншънс, сега излизаше от входа.
— Бързо! — задъха се Флик. — По-бързо!
Макар и не свръхинтелигентен, Бил разбра, че не е времето сега да задава въпроси. Мигом запали колата и потегли. Чуха зад гърба си яростен рев и видяха възрастния господин да подскача като обезумял по тротоара.
Сър Джордж дълго натиска звънеца на номер девет. Явно нямаше никой и той реши, че ще е по добре да слезе долу в колата, за да изчака, колкото е нужно. Долу зърна Флик и също както Пърси Пилбийм преди него реши, че в края на краищата провидението не оставя без защита добрите хора. Едва когато я видя стремително да се отдалечава, разбра, че късметът му не е бил толкова голям.
В първия миг сър Джордж напълно изгуби самообладание, разкрещя се, заподтичква по тротоара. Едва когато колата на Бил отмина на двайсетина метра и продължи бързо да се отдалечава в западна посока по Принс ъф Уейлс роуд, се сети, че и той разполага с кола и че преследването на колела има известни предимства пред гоненето пеш. Замаха като вятърна мелница към шофьора си.
— Ей! Тук! Бригс! Идвай, глупако!
Шофьорът натисна с достойнство стартера. Спря до своя кипящ от възмущение работодател. Сър Джордж се напъха и с две ръце зажестикулира напред към Албърт роуд, зад чийто ъгъл Бил и спътничката му току-що се бяха скрили с доста висока скорост.
— Рррр — клокочеше сър Джордж.
Шофьорът сдържано докосна шапката си. Предполагаше, че работодателят му желае да следва другата кола, но това не го развълнува. Доста повече бе нужно, за да се развълнува Огъстъс Бригс.
3.
— Това беше вуйчо Джордж — промълви Флик.
Бил и сам се бе досетил. Кимна и погледна през рамо.
— И все още е — отвърна кратко и натисна газта. Профучаха по моста Албърт.
Глава 11.
Краят на преследването
1.
Подгонят ли те, инстинктът ти подсказва да бягаш. За десет-петнайсет минути цялото същество на Бил бе завладяно от желанието да се откъсне от преследвачите и той здраво бе настъпил с големия си крак педала за газта, без да обръща особено внимание на изразителните реплики, набързо изказвани от пътните полицаи, които срещаха тук-там из криволичещите улички.
Ако изобщо имаше друго в главата му освен чисто първичното желание за по-бързо придвижване, то беше радостта, че бе наел наистина мощна кола. Сякаш нещо го беше предупредило да не приема чудатите стари реликви, които му пробутваха отначало, а да остане непреклонен, докато не му предложиха истинска кола. Един поглед към двигателя бе достатъчен за набитото му око, а настоящите събития потвърждаваха правилността на преценката му. Летеше плавно и леко по асфалта като състезателна кола.
Прехвърчаха през Челси ембанкмънт, профучаха по Оукли стрийт и след завой наляво по Фулъм роуд поеха — макар че Бил не го осъзна — по същия път, по който двамата с Джъдсън преследваха в онази вечер Родерик до Уимбълдън комън. На Пътни хай стрийт се пооткъснаха, когато лимузината на сър Джордж бе спряна точно на моста от един натоварен с бира камион, без шофьорът Бригс да трепне за разлика от работодателя му. Имитирайки гениалната тактика на преследвания заек, Бил пое по Лейси роуд към Чарлуд роуд, зави отново по Фелшъм роуд и след като пак мина по моста Пътни, профуча по Фулъм палас роуд, за да се навре в суматохата на Кинг стрийт, Хамърсмит. Тази маневра би могла да реши проблема, но колкото и недодялан да бе, Огъстъс Бригс не бе лишен от проницателност и на гара Хамърсмит Бил с досада установи, че лимузината, изпреварвайки ловко един камион, отново е зад тях.
Бил реши да изясни положението:
— Какво, по дяволите, правим?
— Това е вуйчо Джордж!
— Знам. Но защо бягаме?
— Защото не искам да ни хване!
— А защо?
Въпросът за миг лиши Флик от дар слово. Бил запълни паузата със задминаването на автобус и рязък завой по Адисън роуд.
— Какво искаш да кажеш? — заекна Флик.
— Какво ще направи — врътна Бил волана, за да предотврати едно убийство, — ако ни настигне?
Това бягство от някакъв човечец с двойна гуша, когото би могъл да повали с един пръст, не допадаше на гордия му дух. Стопроцентово бе уверен, че стигне ли се до схватка, за броени минути ще обезвреди сър Джордж и в добавка Бригс. Казано на езика на сър Айзък Булет — ще ги размаже и двамата. А той бягаше из цял Лондон като нечистия дух от Псалмите. Честта на фамилията Уест възропта.