— Какво, за Бога, може да направи? — настоя отново. — Не може да те върже и да те завлече вкъщи против волята ти!
— Така е — отвърна Флик, — но просто не мога да се изправя срещу него.
— Защо? — продължи Бил, като за малко не съкрати броя на младото население на Ладбрук гроув с една единица.
— Ти не познаваш вуйчо Джордж — поклати глава Флик. — Толкова е властен…
— О, я стига! — възпротиви се Бил.
— Нямаш представа какъв е. Като се вторачи в теб и ти каже да направиш нещо, просто го правиш. Винаги, като ме гледа, се чувствам като заек пред змия.
— Как така като заек пред змия? — зачуди се Бил.
— Ами хипнотизирана. Ако онази вечер вратата ми не беше заключена и той бе влязъл и ме бе зяпнал, сигурно щях да загубя ума и дума и кротко да сляза долу на вечеря, вместо да хукна да бягам. Настигне ли ни, няма да имам сили да му противостоя и ще трябва да се върна с него.
— Глупости! Я се дръж!
— Просто ти казвам какво е положението…
В редица отношения Бил беше обикновен човек, но вече бе живял достатъчно на този свят, за да е наясно, че женските приумици трябва да се уважават, колкото и абсурдни да изглеждат на един здравомислещ мъж. При това, макар и само донякъде, можеше да влезе в положението на Флик. Преди да му свикне, по подобен начин му действаше Риджуей, собственият му прислужник. Риджуей имаше ненатрапчиви, но твърди възгледи за вратовръзките и шапките и неведнъж, както си спомняше Бил, бе налагал предпочитанията си на човека, който му плащаше надниците. Никой не може да оспорва силата на характера. Щом Флик се чувстваше по този начин с вуйчо си Джордж и плахо се свиваше при мисълта за евентуална среща с него, значи трябваше да се отърват от вуйчо й Джордж, ако ще да изцеди последната капка бензин от резервоара.
Бил отново зави на изток. От този момент напълно изгуби представа накъде отива. Бе пропаднал в големия Лондон като героиня от мелодрама. Простичката му тактика се състоеше в това да влиза във всяка улица, която изглеждаше достатъчно празна, докато зърнеше друга като нея. Лимузината го следваше неотстъпно. Не, нямаше да може да се отърве от нея сред уличното движение. В този миг най-неочаквано къщите взеха да оредяват и той развълнуван откри, че все пак и този разпрострян навред град имаше край.
Толкова усърдно беше въртял волана, че макар да бе тръгнал по Портсмут роуд, сега се насочваше към Хартфордшир. Скоро трамваите и цялото лондонско движение останаха зад гърба им.
— Сега ще им покажем! — стисна зъби Бил.
Въпреки че колата беше под наем, в хода на това напрегнато преследване я бе заобичал като свое дете. Биваше си я машинката, явно съвсем наскоро пипната от умели ръце и за да даде всичко от себе си, се нуждаеше точно от широкия път, открил се сега пред тях. Една кола с дух копнее за пространство и когато Бил за пореден път натисна газта, ревът на мотора прозвуча като радостен смях. Стрелката на таблото отскочи бързо нагоре.
— Що не се гръмнете! — изръмжа Бил през рамо към следващата ги лимузина.
Огъстъс Бригс сякаш чу предизвикателните му думи. Но той беше професионалист и по правилата на гилдията си позволи само бегла доволна усмивка с крайчеца на устните. Представата, че един „Кардинал сикс“ може да остави в прахта неговия ненадминат „Браун-Уиндзор“, предизвика в него насмешливо презрение. Лимузината така рязко отскочи напред, че една кокошка, тръгнала спокойно да пресича, трябваше да предприеме бързи действия в последната секунда, за да спаси скъпоценния си живот.
Минаха през Ню Барнет, Хадли Уд, Потърс Бар и Саут Мимс и стигнаха до град Хатфийлд. Извън Хатфийлд, малко преди Брокет Хол, дългото преследване стигна до внезапен край.
Много подла беше тази лимузина. Бил даде още газ. Но едно хладно предчувствие за поражение вече помрачаваше въодушевлението му. Май колата отзад имаше достатъчно мощност, за да стопи разстоянието. Той упорито смушкваше „Кардинал сикса“, за да достигне дори непомисляна от производителя му скорост, когато злополуката, която от известно време човъркаше подсъзнанието му, се случи.
Чу се силен гръм. „Кардинал сиксът“ се завъртя бясно и за миг Бил изпусна волана. Когато успя да изправи колата на пътя, разбра по якото друсане какво се бе случило. В най-напрегнатата част една спукана гума го вадеше от състезанието.
Трагедията се разигра точно срещу спретнатата портичка на една спретната къщурка, скрита зад ограда от жив плет. Бил удари спирачки и погледна назад. На двеста-триста метра зад тях лимузината приближаваше с пълна скорост. Грабна Флик за ръката. Нямаше време за губене.