— Аз… на теб!… Ти… такъв…! — крещеше бившият ведър и оптимистичен автор, надвесен над сър Джордж като буреносен облак. Тук трябва да споменем като допълнително извинение за раздразнителността на господин Грейсън обстоятелството, че сутринта не му бе вървяло на голф. — Какво, да ти…, си тръгнал да правиш?
Сър Джордж събра колкото достойнство можа пред лицето на песа, който само чакаше насърчаваща дума от господаря си, за да даде воля на най-лошото в себе си.
— Племенницата ми… — измънка той.
— Нахлуваш тук и ми тъпчеш лехите…
— Съжалявам…
— Каква полза от съжаленията ти?!
— Позволете да ви обясня, племенницата ми…
— Ще те накълцам и ще ти разхвърлям мръвките под розовите храсти!
Мъжът с вилата, пламенен поддръжник на всяко начинание, насочено към добруването на цветята, закима в знак на одобрение. Кучето дишаше астматично.
— Ако разрешите да ви обясня, сър…
— Да обясниш! Какво има да ми обясняваш? Това е нечувано!
— Аз…
— Погледни лехите! Целите си ги изровил с дяволските си копита!
— Племенницата ми…
От храста Бил и Флик дочуваха само белетристичната част от диалога, но и това стигаше, за да ги накара да се запромушват възможно най-бързо нататък. Уважението към чуждата собственост е дълбоко вкоренено в повечето от нас и срамът от извършеното престъпление вече им тежеше. Газенето на нечии цветни лехи автоматично връща стрелката на часовника назад и отново ни прави деца, тъй че докато се измъкваха, Флик и Бил се чувстваха десетгодишни. Такова провинение водеше до лишаване от сладко за следобедния чай и те дълбоко съзнаваха колко лошо са постъпили. Едва когато храстите опряха в нисък жив плет и двамата се озоваха на осеяна с овце ливада, чувството за вина ги напусна, заменено от въодушевление. При очертаващия се развой на разговора между сър Джордж и господин Грейсън имаше вероятност преследвачът им да е зает малко по-дълго.
— Внимавай! — извика Флик и се хвърли на тревата.
Бил последва примера й, сякаш му се подсякоха краката.
— Какво има още? — изохка той.
Флик посочи с ръка. Над плета, ограждащ ливадата, се виждаше силуетът на лимузината. На фона на бледото небе вътре като паметник изпъкваше торсът на Огъстъс Бригс. Огъстъс седеше като истукан, със спокойствието на човек, който може по желание да изключва ума си и да не мисли абсолютно за нищо. Само димът на залепнала за долната му устна цигара издаваше някакъв живот.
Бил огледа Огъстъс. Мислеше трескаво. Дързък стратегически план се оформяше в главата му. В този миг щастието му изпрати съюзника, от когото се нуждаеше. Недалеч от тях стоеше и ги наблюдаваше с по детски откровен интерес едно момче.
— Здрасти — усмихна се Бил предразполагащо.
— Здрасти — сдържано отвърна момчето, сякаш искаше да каже, че нищо не обещава.
Изглеждаше посърнало и спънато, сякаш животът му тежеше. Едва ли не целият всемир тегнеше на плещите му.
— Искаш ли да спечелиш половин крона?
— Къде е?
— Ето я.
— Да — съгласи се момчето след критичен оглед на монетата.
— Виждаш ли колата? — посочи Бил.
— Да.
— Ако ти дам тази монета, ще отидеш ли от другата страна на пътя, за да я замеряш с камъни?
— С камъни?
— С камъни.
— Искате да замерям с камъни тази кола?
— Да, нея — търпеливо потвърди Бил.
— И ще ми дадете монетата?
— Ето я.
Допреди миг дори мисълта, че това дете може да се усмихва, изглеждаше невъзможна, но сега лицето му сякаш се сцепи на две. Широка усмивка зейна под чипия нос. То начаса излезе от вцепенението си при изумителната идея да му бъде платена огромна сума, за да се отдаде на любимия си спорт. Грабна монетата, захапа я, пъхна я в устата си на сигурно място и тръгна. Мързеливо прекоси ливадата и за минута, проточила се цял век, се възцариха тишина и спокойствие. Овцете пасяха, птиците чуруликаха, Огъстъс Бригс пушеше цигарата си на предната седалка на лимузината.
После данданията започна.
Каквото и да говореше видът му, Огъстъс Бригс не беше дал съвсем пълна почивка на ума си, докато седеше зад волана, всмуквайки доволно от евтината си цигара. Може да се каже дори, че мисълта му работеше доста съсредоточено, насочена към съвета, получен тази сутрин от иконома за утрешното надбягване в Хърст парк. Икономът, този информиран човек, му бе препоръчал инвестиция на Сапунения Сам и колкото повече обмисляше перспективата, толкова по-обещаваща му изглеждаше. На практика бе сигурно, че утре по това време ще е по-богат с десет шилинга.