— Е, довиждане.
— Довиждане.
— Няма да изгубиш писмото, нали?
— Кое писмо?
— Как кое, писмото до Алис — изненада се Бил.
— А, да.
— Тя ще ти осигури страхотно прекарване.
— Нима?
Бяха стигнали до стълбата, претоварена от хора, бръмчащи като завръщащи се в кошера пчели. В гледката имаше нещо безвъзвратно и Бил почувства необяснима тъга. Хвърли поглед към Флик и усети болка в гърлото си. Толкова дребна и самотна изглеждаше на този грамаден кораб.
— Боже! — възкликна той неочаквано. — Ще ми липсваш! Апартаментът ще е като пустиня без теб, седнала в стария фотьойл. Ще седя там с горкия Боб… — той млъкна. — Мили Боже! — възкликна отново.
— Няма нищо — отвърна Флик, но лицето й я издаде. Тя избърса бързешком очите си.
— Но…
— Не, не, нищо, просто се сетих за Боб — тя рязко протегна ръка. — Сбогом! — и изчезна.
За миг Бил остана загледан в тълпата, която я погълна. Колко е привързана към това куче, мислеше си. Слезе замислен на брега.
Глава 12.
Посетител за господин Парадийн
1.
Вярно е, разбира се, че действието е солта на живота, но не може да се отрече, че умерени дози покой внасят в него приятно разнообразие. Така че след бурните, понякога граничещи с истинско насилие сцени, които хроникьорът на излаганите събития е принуден да пресъздаде, за да спази достоверността на разказа, е допустимо да потънем за малко в атмосфера на уединение и академично спокойствие. Месец след заминаването на Флик Шеридан от Саутхемптън отново се озоваваме в дома на господин Кули Парадийн в Уестбъри, Лонг Айлънд, в една малка стая, гледаща към огряната от слънцето градина. Това е помещението, отредено за учебните занимания на Хорас, осиновения син на господин Парадийн. Влизаме в него тъкмо когато твърдоглавият хлапак получава урока си по френски от своя учител господин Шърман Бастабъл.
Да, господин Бастабъл все още бе негов учител. Вярно, че преди няколко седмици твърдо бе заявил, че и един милион долара не са в състояние да го накарат да продължи работата си. Но изявление, непосредствено следващо откритието, че ръбът на шапката ти е намазан с лепило, невинаги е последвано от изпълнение на изказаните намерения, след като ножиците и топлата вода си свършат работата и разумът отново надделее. Половин час след като въпросната шапка беше изрязана и изчегъртана от челото му, господин Бастабъл дотолкова смъкна мизата, че в последна сметка се съгласи да остане на служба за някакви си допълнителни 50 долара на месец. И ето че сега отново го виждаме на старото му място.
Но този Шърман Бастабъл много се различава от сърдечния възторжен младеж отпреди няколко седмици. Превърнал се е в кисел и подозрителен деспот. Поощрен от поканата на работодателя си да не търпи никакви глупости, е възприел твърда политика с най-сериозни последици за благополучието на клетия ученик.
Дори и в настоящия момент виждаме красноречиво изражение на промяната. Учителят установи, че подобно на стаята, в която се намираха, Хорас гледа навън към слънчевата градина, и удари с юмрук по масата.
— Внимавай! Изобщо не слушаш какво ти говоря!
— Добре де, добре — тъжно отвърна Хорас.
Караниците започваха все повече да му дотягат.
Дисциплината бе истинско мъчение за тази волна рожба на подземния свят. Отмести поглед от ливадата и зейна.
— Не се прозявай! — изрева господин Бастабъл.
— Добре де.
— Стига с това „добре де“! — скастри го наставникът, който имаше силна памет и не можеше да погледне малкия си питомник, без да усети сърбеж по челото и тила. — Когато ти говоря, ще отвръщаш с „да, сър“, стегнато и почтително.
— Да, сър.
Някой педант би разкритикувал стегнатостта и почтителността на този отговор, но думите все пак криво-ляво възпроизвеждаха образеца и учителят, изглежда, остана доволен. Поне се върна към темата на урока:
— Неопределителният член — продължи господин Бастабъл — е un пред съществителни имена от мъжки род, например un homme — мъж, un oiseau — птица…
— На онова дърво има фтиче — обади се Хорас, рязко прескачайки от ученето на чужд език към природните науки.
Господин Бастабъл го удостои с кръвнишки поглед.
— Не се разсейвай! — изрева той. — И не се казва „фтиче“, а птица.
— Е, ама пее като фтиче — настоя Хорас.
— … и une пред съществителни имена от женски род, като dame — продължи учителят. — Une dame — дама, une allumette — клечка кибрит, une histoire — история, une plume — перо. Разбра ли?
— Май да.
— Какво значи май да?
— Ами — откровено призна Хорас, — пълен миш-маш. Не моа му гепи края…