— Мъжът, който не харесва такова момиче, е пълен глупак!
Взе снимката на Бил и я погледна с крива усмивка. Колкото и безполезен да беше този Уилям, съвсем не беше непривлекателен.
Остави снимката и отново се качи на стълбата.
Глава 13.
Бил прави откритие
1.
Облечен в халат на едри цветове, Джъдсън Коукър закусваше в Мърмонт меншънс. Ветрецът носеше нежни пролетни ухания, примесени с аромат на кафе и пържен бекон. На каничката с кафе стоеше подпрян брой на „Ню Йорк Уърлд“, пристигнал сутринта с пощата от Америка. Часът беше 10.30.
Особено усещане за задоволство изпълваше Джъдсън. Хапна още малко бекон и не за пръв път през последните дни се зачуди колко здрав се чувстваше. Помисли си, че загадката на здравното му благополучие би заинтригувала докторите, защото беше постигнато въпреки почти двумесечната липса на така горещо препоръчвания и дори изискван от медицинските среди алкохол. Беше в страхотна форма. В Ню Йорк би заклимал с глава като плашлив кон, ако някой му кажеше, че ще излапа на закуска ей такава порция бекон, а сега се чудеше дали да не си поиска още.
В крайна сметка стигна до заключението, че причината бе лондонският въздух. Явно притежаваше чудодейни ободряващи свойства. Нямаше да мине без още една порция бекон и той се отправи към кухнята. На връщане завари Бил Уест да се взира мрачно в отрупаната маса.
— Здрасти, Били — поздрави той весело. — Ще хапнеш ли с мен? Сядай и си вземай стол, не, вземи си стол и сядай. Хуманитарната помощ ей сега ще дойде.
— Откога съм закусил — още по-мрачно отвърна Бил. — Ти няма ли да свършваш вече? Масата ми трябва, ще пиша писмо.
Ободряващият лондонски въздух, възвърнал живота в Джъдсън, изглежда, бе заобиколил Бил, докато разнасяше благодеянията си из метрополията. През последните няколко седмици Бил бе станал неспокоен, податлив за внезапни пристъпи на раздразнителност и Джъдсън се тревожеше. Преливащ от почти умилно благоразположение към всичко живо, Джъдсън искаше да вижда край себе си само усмихнати лица.
— Имаш цял ден пред себе си — отбеляза той. — Паркирай се на един стол, докато хапна. Няма да е задълго.
— Има писмо за теб в дневната. От Алис.
— Така ли? — отвърна Джъдсън с безразличие, каквото само един брат може да прояви. Той разгърна вестника. — Ей, слушай: „Госпожица Люела Фипс от Уелингтън в Масачузетс отместила ухо от радиоапарата си в най-неподходящия момент миналата вечер и така пропуснала да чуе гласа на любимия си от Ню Йорк, който обявил по радиото техния годеж. Щастливецът Джеймс Роупър е радиоводещ. Хрумнало му да пусне в ефир благата вест за предстоящата женитба…“
— Пълни тъпотии — отегчено каза Бил.
— Е, не е ли вълнуващо? — почуди се щастливецът иззад кафеника. Преливащото му сърце бе отворено за всички.
— Никак даже!
— О! — Джъдсън се върна към литературните си изследвания. — „Ще победи ли госпожица Бауър мъжете плувци“ — продължи той, обърнал на спортната страница. — „На шестдневните плувни състезания госпожица Бауър подобри четири световни рекорда и два…“
— Е, и?
Джъдсън прелисти нататък.
— Чуй това: Момиче се опитва да хване такси, а шофьорът казва: „Аз съм сгоден.“ „Чудесно — отвръща му тя. — Пожелавам ви да бъдете много, много щастлив“… Джъдсън го погледна, но лицето на Бил остана безизразно. Накрая го попита угрижен:
— Какво ти става бе, човек?
— Нищо.
— Не е нищо. Все си оклюмал. Напоследък си като дъждовен неделен ден в Питсбърг. Да не си болен?
— Не съм.
— Как да не си? Направо проявяваш всички симптоми. Изнервен си, не можеш място да си намериш, да не говорим, че не си се усмихвал от шест седмици. Слушай, Били, все повече се убеждавам, че трябва да се снабдим с малко бренди или нещо друго за цяр в случай на нужда.
— О, не се и съмнявам, че си убеден в това!
— Много хора са били връщани от гроба с глътка бренди в подходящ момент. Има стотици такива случаи. Изтръгнати от лапите на смъртта. Ще го държим в килера, никакво място не заема…
По лицето на съквартиранта си разбра, че всяка надежда е напразна.
— Е, аз само за твое добро.
Втората порция бекон пристигна и той се нахвърли докачен върху нея. Накрая се оттегли във всекидневната, а Бил си освободи място на масата и седна да пише.
2.
Бил пишеше на Алис Коукър всеки вторник и петък. Днес беше петък и той съответно се захвана с любовното послание. Би могло да се очаква, че целият ще сияе трепетно. Ала очите му оставаха празни и тъжни и след като написа десетина думи, спря и загриза ядно писалката.