Щом остана сам, Бил се напъна да изпълни своята част от програмата. Погледна листа в ръката си и позна почерка на Алис. Явно това бе писмото, донесло новината. Джъдсън очевидно искаше той да го прочете. Но защо? След като човек схване простия факт, че жената, за която е смятал, че е сгоден, се омъжва за някакъв червив с пари стоманодобивник, допълненията са излишни. Той остави писмото на масата.
Хрумна му едно добро обяснение за странната липса на благопристойна мъка у него. Когато те застрелят, в първия миг не изпитваш друго освен вцепенение. Явно такъв беше и неговият случай. Сега сетивата му бяха зашеметени. Агонията несъмнено щеше да дойде по-късно.
След като му поолекна от това обяснение, реши да излезе да страда на чист въздух. Спомени от прочетеното в романите му подсказаха, че такава е обичайната процедура. В тези романи, спомняше си той, както си пасат стадата по ветровитите хълмове, овчарите изведнъж смаяни съзират някой едър силен мъж с бледо изпито лице, който язди през бурята, вторачил пламтящ поглед в нищото изпод надвисналия над очите му шлем. Той се обу, огледа се за шапката си и изведнъж се изправи пред проблема със снимките.
Дванайсет снимки! Какво да ги прави?
Спрямо изображенията на невярната любима пред изоставения влюбен се отварят два пътя. Може да ги скъта и да прекара самотния си живот умислен над тях, докато косите му бавно побеляват. Или да постъпи като мъж и да ги унищожи. Поредното изненадващо откритие чакаше Бил, когато след петминутен интензивен размисъл, без да се трогне, избра втория вариант. Ръката му дори не трепна, когато напъха снимките в една кесия със също толкова съжаление, колкото изпитва бакалина, докато опакова кило чай. Наистина му бяха зашеметени сетивата.
Бил възнамеряваше да се освободи от реликвите някъде навън, защото вече повече от седмица времето бе прекалено топло за палене на огън, лишавайки го от твърде удобен начин за раздяла с тях. От друга страна, чувствителната му душа не позволяваше просто да ги накъса и да ги изхвърли в кофата, където можеше да ги види Джъдсън. Бил не желаеше да обсъждат действията му. Сега се радваше на безразличието на брата към портретите на сестра му. Джъдсън не бе особено наблюдателен и имаше голяма вероятност изобщо да не забележи празнотата над камината.
Един от недостатъците на Лондон от гледна точка на човек с току-що разбито сърце е пълната липса на по-диви места, където да се разхожда, замаян от мъка си. Най-близкото място, що-годе наподобяващо брулените от вятъра хълмове, беше Батърси парк. Натам се запъти Бил с кесията, пристъпвайки на пръсти към входната врата, за да не го усети териерът Боб, който неизбежно би пожелал да се включи в разходката. Колкото и да обичаше и да уважаваше Боб, сега не желаеше компанията му. Бобовците могат да бъдат водени в парка само на каишка и на Бил му изглеждаше нелепо в такъв момент да бъде прикачен за теглещо се насам-натам куче. Агонията можеше да настъпи всеки миг и тогава важен момент в постановката щеше да бъде самотата. Той успя да се измъкне и забърза по стълбите.
Утрото бе чудесно. Безсърдечието на природата в миговете на човешко страдание вече стана предмет на коментар, затова сега само ще кажем, че в този ден тя бе надминала себе си. В такова време и най-предпазливите оставят чадъра у дома. Докато се шляеше по зелените алеи и слушаше веселите подвиквания на децата, гонещи се под яркото слънце, измамното безгрижие не напускаше Бил. Но той бе наясно, че мъката тепърва предстои. Най-сетне намери безлюдно местенце и с едно безгрижно движение на китката изхвърли през рамо товара си. Чу леко тупване зад гърба си и бодро продължи, когато един глас се обади почти в ухото му:
— Ало! Господине!
Тъй ненадейно прозвуча гласът, че за един ужасяващ миг му се стори, че идва от изхвърлената кесия. Та нали току-що се бе уверил, че на стотина метра наоколо нямаше жива душа! Но такива са лондонските паркове, няма съвсем безлюдно място в тях. И пред него се яви — несъмнено изпод асфалта — дребно опърпано момиченце в басмена рокличка. Пристъпваше, цялото сияещо от услужливост и добронамереност. С лявата си ръка влачеше по-малко братче, на свой ред повлякло още по-малко братче. В дясната си ръка момиченцето размахваше кафявата кесия.
— Изпуснахте си нещо, господине.