Бил се спря. Потокът на мислите му застина при внезапното озарение откъде познаваше този човек. Най-после се сети къде го бе виждал — в градината на Холи хаус, където Бил обезумял го гонеше с цел упражняване на физическо насилие. Това беше Родерик Пайк.
Бил се усмихна мрачно. Родерик Пайк! Не, нямаше начин Родерик Пайк да се затича след него с разни кесии.
Тогава мисълта му рукна лавинообразно, едва успяваше да я догони. След като осъзна, че това беше Родерик Пайк, веднага се зачуди какво, за Бога, прави той с жена в парка? Нали по всички закони на любовта и дори на приличието трябваше да страда от изчезването на годеницата си! Бил дори се докачи, че един мъж, толкова наскоро изгубил Флик, може да бъде така безчувствен.
Тогава мислите му препуснаха в друга посока и този път бяха толкова тежки, че трябваше да поседне на пейка, за да ги приеме.
Флик!… Разбира се, че не я беше забравил и за миг, но от срещата с Родерик споменът изплува толкова ясно, че… Флик!… Все едно стоеше пред него… Флик, щастлива и усмихната, Флик, уморена и тъжна, Флик, изплашена и търсеща помощта му… цяла галерия от нейни образи, един от друг по-ярки. Сякаш винаги го бе знаел, Бил осъзна, че обича Флик…
Ама разбира се! Какъв глупак беше да не забележи по-рано. Джъдсън му каза, че бил като дъждовна неделя в Питсбърг. Съвсем основателно. Наистина се чувстваше като през дъждовна неделя в Питсбърг. И защо? Защото след като Флик излезе от живота му, той остана пуст и безсмислен. Ето какво терзаеше душата му през всичките тия седмици.
Бил стана. Целият сияеше от трепета, който обзема душата в мига на просветление. Опипа джобовете си за лулата си — ситуацията изискваше серия дълбокомислено изпушени лули, — но установи, че я е забравил в апартамента. Беше съвършено невъзможно да мисли свързано, без да пуши, и той се запъти към къщи.
Същински образец на внимание и деликатност, Джъдсън все още бе навън и Бил остана доволен. Искаше да е сам. Намери си лулата при започнатото писмо до Алис и се разположи във всекидневната.
На масата лежеше радиограма. Бил я отвори със слабата надежда, че може да е от Флик, но разочарован установи, че е от чичо му Кули. Пристигаше в Саутхемптън на другата сутрин и искаше да се срещне с Бил в клуб „Антиквар“ в три часа следобед.
Бил изобщо нямаше представа, че чичо му е на път, и съжали, че нямаше много за казване относно господин Уилфред Слингсби. Хрумването на чичо му да се появи точно сега беше пълна глупост.
Тъй или иначе, нямаше начин да го пренебрегне и реши, че ще е по-почтително и ще направи по-добро впечатление, ако не чака до три часа, а го посрещне на гара Уотърлу. След като взе това решение, се настани удобно и се унесе в сладки мечти за Флик.
Глава 14.
Непредвидена среща на гара Уотърлу
1.
С лека пружинираща стъпка Бил крачеше по моста Челси, запътен към гара Уотърлу. До късно през нощта се въртя в леглото, терзан от съмнения в стабилността на характера си. Нима мъж, така бързо прескачащ от една любов на друга, не бе всъщност неспособен да обича в истинския смисъл на думата? Не беше ли този човек непоправимо кух и нищожен, достоен единствено за презрение? От 12.30 до 1.45 часа тези въпроси получаваха само положителен отговор, но точно в два без петнайсет измъчената му глава бе озарена от мисълта за Ромео.
Мъж и половина, приет от поколения влюбени за прототип на вида. Но по думите на самия Шекспир станал за смях пред приятелите си една вечер, когато до девет и половина се прехласвал по Розалина, а в десет без петнайсет вече боготворял Жулиета. Но едва ли някому някога бе минавало през ум да обявява Ромео за кух и нищожен.
Не, всичко беше наред. Просто капаците бяха паднали от очите му — както ви се харесва и както може да се случи с всеки. Колкото повече се приближаваше до гарата, толкова по-убеден бе, че на света за него не съществува друга жена освен Флик. Чувството му към Алис Коукър е било само сляпо увлечение на наивен младеж. Като си спомнеше какъв е бил преди два месеца, не можеше да се познае.
Освен че разреши душевния си проблем, Бил не пропусна да обмисли и практическата страна на нещата. Ще хване първия кораб за Америка, ще намери Флик и ще открие пред нея сърцето си. Всяка секунда, прекарана на 3000 мили далеч от нея, беше безнадеждно изгубена.
При това мисълта за разкриването на сърцето му пред Флик не го вцепеняваше, както когато неволно го предложи на Алис Коукър. Флик беше друга. Тя беше… Флик. Истински приятел. Докато стигна моста Уестминстър, вече се усмихваше на минувачите и споделяше с полицаите колко хубаво е днес времето, а на Йорк роуд дори даде на някакъв амбулантен търговец половин крона за кутия кибрит, с което върна вярата в чудеса на иначе упорития скептик. Навлезе в оживения район на гара Уотърлу с радостна крачка, която премина в галоп, когато един носач го осведоми, че пътниците от корабния влак слизат на тринайсети перон.