Понечва да излезе. Момичето — Алис — надава стенание. Звучи съкрушено, безутешно.
„Мамка му — мисли си Били. — Това вероятно е невероятно лоша идея, но какво пък?“
Ляга на леглото зад нея. Обгръща я с ръка и я придърпва към себе си.
— Ела да те гушна, малката. Всичко е наред. Така ще се стоплиш и ще спреш да трепериш. Утре сутринта ще се чувстваш по-добре. Тогава ще измислим какво да правим.
„С мен е свършено“, мисли си отново.
Може би е имала нужда от утехата или от допълнителната топлина на тялото му, а може би треперенето така или иначе би отшумяло. Били няма представа, а и не го интересува. Просто се радва, когато малко по малко тя спира да се тресе. И хъркането е спряло. Сега вече чува барабаненето на дъжда по покрива. Къщата е стара и при поривите на вятъра ставите ѝ скърцат. Странно, но това го успокоява.
„След една-две минутки ще стана — мисли си той. — Веднага щом се уверя, че тя няма да се събуди внезапно и да се разпищи. След няколко минутки.“
Вместо това заспива и сънува, че в кухнята нещо пуши. Усеща мириса на прегорели сладки. Трябва да предупреди Кати, да ѝ каже да ги извади от фурната, преди гаджето на майка им да се прибере, но не може да говори. Вижда миналото само като страничен наблюдател.
5.
Малко по-късно Били се събужда стреснат в тъмното, убеден, че се е успал, закъснял е за срещата си с Джоуел Алън и е издънил поръчката, която е чакал да изпълни от месеци. Тогава чува дишането на момичето до себе си — дишане, не хъркане — и си спомня къде се намира. Дупето ѝ се допира в тялото му и той усеща, че е получил ерекция, което е абсолютно неуместно в случая. Направо гротескно, но често тялото не се интересува от обстоятелствата. Тялото си иска своето.
Става от леглото в тъмното и отива опипом до банята, с ръка пред издутите си боксерки, защото не иска да удари възбудения си член в скрина и да направи цирка пълен. Момичето, междувременно, не помръдва. Бавното му дишане означава, че спи дълбоко, а това е чудесно.
Докато влезе в банята и затвори вратата, ерекцията му вече е спаднала и може да се изпикае. Тоалетната е шумна и водата често продължава да тече, ако не натиснеш дръжката няколко пъти, затова Били само затваря капака, гаси лампата и се връща слепешката до скрина, където опипом намира ластика на единствените си къси спортни панталони.
Затваря вратата на спалнята и тръгва към хола малко по-уверено, защото пердето на прозореца все още е дръпнато и близката улична лампа хвърля достатъчно светлина, че да се ориентира.
Поглежда навън, но улицата е пуста. Дъждът продължава да се лее, но вятърът малко е отслабнал. Дърпа пердето и поглежда часовника, който така и не е свалил от ръката си. Четири и петнайсет сутринта е. Обува късите панталони, ляга на дивана и се опитва да измисли какво да прави с момичето, когато се събуди, но първата му мисъл — абсурдна, макар и вярна — е, че неочакваната ѝ поява в живота му вероятно ще сложи край на писането, точно когато върви толкова добре. Били се усмихва. Все едно да се тревожи дали има достатъчно тоалетна хартия, когато запищят предупредителните сирени за приближаващо торнадо.
„Тялото си иска своето, както и умът“, мисли си той и затваря очи. Възнамерява само да подремне, но отново заспива. Когато се събужда, момичето стои надвесено над него, облечено с тениската, която му е нахлузил, преди да го сложи да си легне. В ръката си държи нож.
Глава 14
1.
— Къде съм? Кой си ти? Изнасили ли ме? Изнасилил си ме, нали?
Очите ѝ са зачервени, а косата ѝ стърчи във всички посоки. Могат да сложат нейна снимка в речника срещу определението за „махмурлук“. Също така изглежда уплашена до смърт и Били не може да я вини.
— Изнасилили са те, но не съм аз.
Ножът е малкият, който е използвал, за да извади треските от краката си. Оставил го е на масичката в хола. Протяга ръка и ѝ го взима. Прави го нежно и тя не възразява.
— Кой си ти? — пита Алис. — Как се казваш?
— Долтън Смит.
— Къде са ми дрехите?
— Окачени са в банята. Съблякох те и…
— Съблякъл си ме! — Тя поглежда надолу към тениската.
— И те избърсах. Беше мокра до кости. Трепереше. Главата боли ли те?
— Да. Чувствам се така, сякаш съм пила цяла нощ, а изпих само една бира… и може би един джин с тоник… Къде сме?
Били се надига от дивана и стъпва на пода. Тя се отдръпва и вдига ръце пред себе си, за да се защити.