— Искаш ли кафе?
Алис се замисля, но не за дълго. Отпуска ръце.
— Да. Имаш ли аспирин?
2.
Били прави кафе. Алис изпива два аспирина, докато го чака, после отива с бавна стъпка в банята. Били чува, че заключва вратата, но това не го притеснява. И петгодишно дете може да разбие ключалката, а десетгодишно сигурно би могло да разбие цялата врата.
Тя се връща в кухнята.
— Не си пуснал водата в тоалетната. Гадост.
— Не исках да те събудя.
— Къде ми е телефонът? Беше в якето.
— Не знам. Искаш ли препечена филийка?
Алис прави гримаса.
— Не. Намерих портфейла си, но не и телефона. Ти ли го взе?
— Не.
— Лъжеш ли ме?
— Не.
— Да бе, все едно ще ти повярвам — отвръща тя колебливо, но с презрение. После сяда, подръпва подгъва на тениската, макар да е дълга и да скрива всичко, което трябва да се скрие.
— Къде ми е бельото? — Тонът ѝ е укорителен, обвинителен.
— Сутиенът ти е под масичката. Едната презрамка беше скъсана. Мога да я завържа. А що се отнася за бикините — не носеше бикини.
— Лъжеш. За някаква курва ли ме мислиш?
— Не.
Мисли си, че тя е младо момиче, напуснало за пръв път родния си град, което се е озовало на неподходящо място с неподходящи хора. Лоши хора, които са ѝ сложили нещо в чашата и са се възползвали от нея.
— Не съм такава — заявява тя и се разплаква. — Девствена съм. Поне бях. Каква каша. Не се бях забърквала в такава каша.
— Напълно те разбирам — отвръща Били съвсем искрено.
— Защо не повика полицията? Защо не ме заведе в болница?
— Изглеждаше зле, но още не беше пътничка. Имам предвид…
— Знам какво означава този израз.
— Реших да изчакам, докато се събудиш, и да те оставя сама да решиш как да постъпиш. Една чаша кафе може да ти помогне да вземеш решение. Добре ще ти се отрази. Между другото, как се казваш? — По-добре да уточнят това, за да не се изпусне, че вече знае името ѝ.
3.
Били налива кафето, готов да се дръпне бързо, ако тя реши да му го плисне в лицето и да хукне към вратата. Съмнява се, че ще го направи, вече се е поуспокоила малко, но все още има възможност събитията да се развият зле. Тоест, вече са зле, но може да се развият още по-зле.
Алис не го залива с кафе. Вместо това отпива от чашата и прави гримаса. Стисва устни и Били вижда, че мускулите на гърлото ѝ продължават да помръдват, дори след като е преглътнала.
— Ако пак ще повръщаш, тичай на мивката.
— Няма да повърна… Защо казваш „пак“? Как се озовах тук? Сигурен ли си, че не си ме изнасилил?
Въпросът ѝ не е смешен, но Били не се сдържа и се усмихва.
— Да, сигурен съм.
— Как се озовах тук? Какво стана?
Били отпива от своята чаша.
— Това би означавало да започнем от средата на историята. Нека започнем от началото. Кажи ми какво ти се случи преди това.
— Не помня. Цялата вечер ми е бяло петно. Знам само, че се събудих тук с махмурлук и все едно някой ми е забил кол… знаеш къде. — Алис отново пийва кафе и този път преглъща, без да ѝ се повдигне.
— Какво стана преди това?
Тя го поглежда с големите си сини очи и устата ѝ потрепва. Тогава навежда глава.
— Трип ли е бил? Той ли ми е сипал нещо в бирата? Или в джина с тоник? Или и в двете? Това ли искаш да ми кажеш?
Били потиска порива да се пресегне през масата и да я хване за ръката. Спечелил е малко от доверието ѝ, но ако я докосне, почти със сигурност ще го загуби. Тя не е готова да бъде докосвана от мъж, особено мъж, облечен само с износени къси панталони.
— Не знам. Не съм бил там. Но ти си била. Тъй че ми разкажи какво стана, Алис. Разкажи ми всичко, което си спомняш.
Тя му разказва. И през цялото време Били вижда въпроса в очите ѝ: щом не си ме изнасилил, защо се събудих в твоето легло, вместо в болницата?
4.
Историята не е дълга, дори с допълнителните пояснения. Когато тя започва да говори, Били си мисли, че вече знае какво ще стане накрая, защото историята му е позната. По средата Алис спира и очите ѝ се разширяват. Започва да се задъхва, стисва се за гърлото, диша на пресекулки.
— Астма ли имаш?
Не беше намерил инхалатор, но може да е бил в чантата ѝ. Ако е носила чанта със себе си, то я е изгубила някъде.
Алис поклаща глава.
— Паническа… — Хрип! — … атака. — Хрип!
Били отива в банята и намокря кърпа веднага щом от крана потича топла вода. Изстисква я леко и я занася в кухнята.